Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— През последните осем от деветте години, в които го познавам — проговори Гейдж, като се обърна към Шимейн, — Хю Корбин се държи като свадлив грубиян, но напоследък е станал направо непоносим. Зъл и опак като Стария Едноушко.
— Позволява си да ме обижда и изглежда прави всичко възможно, за да ме провокира, особено когато съм със семейството си… или с теб, както можа да се увериш тази вечер. Веднъж, не много отдавна, го хванах да гледа Андрю със странен, зловещ поглед. Това ужасно ме разстрои. Не знам на какво е способен…, ако реши да излее злобата си върху едно дете, но този човек много ме притеснява. Роксана няколко пъти ме е молила да й позволя да вземе Андрю със себе си у дома и да го оставя да пренощува у тях, но беше просто невъзможно да се съглася. Не смея да се доверя на баща й.
— Госпожа Макгий ми каза, че господин Корбин е искал да има син — отвърна меко Шимейн. — Четири години преди раждането на Роксана съпругата му е родила мъртво момченце. Сигурно като гледа Андрю, господин Корбин си спомня за собственото си нещастие. Може би изпитва към вас не омраза, а завист.
Гейдж се замисли над думите й и усети как тъмната му ярост полека започва да се разсейва. Трябваше да признае, че предвид развитието на отношенията му с Хю предположението й има смисъл. Въпреки че се познаваше със своенравния ковач и с дъщеря му още от пристигането си в колониите, тази силна и необяснима ненавист на Хю бе започнала да се проявява едва през последните няколко години.
Той изумено поклати глава и се укори наум, че тази идея не му бе хрумнала по-рано, а трябваше да му я посочи едно момиче, много по-младо и по-неопитно от него. Досетливостта й го удиви.
— Много си прозорлива, Шимейн. Много по-прозорлива от мен. Толкова време се питах защо Хю ме ненавижда тъй силно и просто нямах отговор, а той е бил пред очите ми.
— Вероятно сте бил прекалено объркан от поведението му, за да доловите ревността му — предположи тя като вдигна поглед към него. Това, което видя, стопли сърцето й. Изражението му се беше смекчило, а на устните му трептеше лека усмивка. Той се извърна, за да срещне погледа й и Шимейн затаи дъх, погалена от ласкавия му взор. После очите му се плъзнаха надолу към малката главичка, сгушена на гърдите й.
— Ръцете ти сигурно са се уморили. — Гейдж улови юздите с една ръка, а другата положи на седалката зад гърба на Шимейн, като внимаваше да не допусне грешката да я докосне и да я уплаши така, че тя да се отдръпне в другия край. — Защо не се приближиш до мен и не поставиш Андрю в скута ми? Така ще освободиш ръката си от тежестта му и ще ти стане по-удобно.
Шимейн наистина искаше да отпусне схванатите си мускули, но когато се опита да помръдне, разбра, че е твърде слаба, за да повдигне едновременно и себе си, и момчето и да се премести през седалката. След няколко безуспешни опита, тя призна безсилието си.
— Съжалявам, господин Торнтън, но изглежда, че няма да мога.
Гейдж улови юздите между краката си, обви дясната си ръка около кръста й, а лявата плъзна под коленете й и без никакво усилие я премести внимателно вдясно от себе си, заедно с детето. Подпряна на рамото му, тя отдръпна ръката си изпод гърба на момчето и намести малката тъмнокоса главица в скута на Гейдж. Андрю въздъхна дълбоко, но не се събуди.
Гейдж сведе поглед към личицето на спящия си син, окъпано от меката лунна светлина, към дългите ресници и полуотворената мъничка уста. Шимейн се протегна, обхвана нежно с ръка бузата на детето, и пъхна палец под малката му брадичка, за да затвори устицата му. Андрю веднага се размърда, обърна се към баща си и за ужас на Шимейн ръката й се оказа между бузата на момчето и слабините на Гейдж.
От гърдите й се изтръгна ужасено възклицание. Въпреки че й трябваше не повече от миг, за да освободи ръката си от този капан, този миг й се стори цяла мъчителна вечност и в това време усещанията, които се бяха пробудили у мъжа, се предадоха и на нея.
В момента, в който ръката й го докосна, кръвта на Гейдж закипя, гореща и буйна, и той болезнено осъзна силата на опустошителното си желание. Дори сега, минути след като ръката й лежеше на безопасно разстояние, скръстена в скута й, ненаситните пламъци още пулсираха мъчително в слабините му и търсеха пролука в крехката стена на самообладанието му. Долавяше с всяка своя клетка изкусителния аромат на своята прислужница, същия, който бе вдишвал опиянено цял ден, всеки път, щом я докоснеше или се доближеше до нея — сладкия, почти забравен и тъй болезнено примамлив мирис на жена. Вниманието му бе приковано от пищния й бюст, а когато най-накрая погледът му се вдигна към лицето й, срещна чифт разширени от смут и тревога очи. Стори му се, че дори на бледата светлина долавя как бузите й пламват под съсредоточения му взор.