Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— И вие мислите, че едно по-смело момиче би ми подхождало повече?
— Коя съм аз, че да си позволя да кажа такова нещо? — попита тя преструвайки се на учудена. — Познавам ви едва от няколко месеца, сигурно не достатъчно дълго, за да мога да преценя правилно.
— И все пак… — той особено натърти тези думи — вие сте си съставили мнение. Наистина съм много любопитен да го чуя. Значи мислите, че Арабела и аз не бихме си подхождали. Но не казахте кой, според вас, би бил по-добрият избор за мен. — Той втренчи настойчиво поглед в нея. — Момиче с вашия темперамент по-подходящо ли е?
Елиза отвори уста, но не можа да изрече ни звук. Можеше ли да му признае чувствата си?
— Не, не! — извика Николаус и с това я спаси. Не му харесваше обратът на разговора. От години наблюдаваше как около Максим се тълпят жени от всякакъв произход. Не би го учудило, ако и Елиза паднеше е капана на неговия чар. — Максим, ти си целеустремен и имаш силна воля. Спокойно, кротко момиче би било за теб най-подходящо, защото ще ти се подчинява. По тази причина Арабела е идеалният избор за теб.
— А какво ще кажете за себе си, капитане? — попита Елиза малко подразнена от неговата забележка. Как си позволяваше да твърди, че Арабела, това колебливо и нерешително създание, което изглежда бе лишено от дълбоки чувства, би подхождала повече на Максим Сиймур от нея самата? О не, мислеше, си Елиза. Максим имаше нужда от жена с темперамент и плам, а не от някоя плашлива църковна мишка. Тя замислено погледна Николаус. — А какво момиче би подхождало на вас? Някое благо създание с меланхоличен поглед?
— Но отговорът е ясен, любима моя, — отвърна Николаус и взе ръката й.
Сега Елиза съжаляваше, че някога бе насърчила капитана. Ако в началото неговото внимание бе за нея добре дошло, за да подразни Максим и да му покаже колко е желана, сега тя искаше от капитана само приятелство и нищо повече. И въпреки това се колебаеше да изясни отношението си към него, защото той изглеждаше по-решен от всякога да иска ръката й.
Максим се сви дълбоко в ъгъла, без да отмества поглед от прозореца. Въпреки външното спокойствие, той беснееше вътрешно. Николаус му бе приятел от години, но тяхното все по-очебийно съперничество представляваше заплаха за дългогодишната им дружба. Той си мечтаеше Елиза да изясни отношението си към капитана, за да може да се отърси от ревността.
На обед пътуващите спряха да отдъхнат. Конете се нуждаеха от малка почивка, а те самите имаха нужда да се подкрепят с провизиите от добре натъпканите кошници. Запалиха огън на едно закрито място и след кратка разходка кочияшът и ескортът седнаха край огъня, да залъжат глада си, а капитанът и неговите гости се оттеглиха в уединението на шейната.
След като се нахраниха, Николаус се извини и отиде в гората, за да се поосвежи малко, защото беше пил повечко вино В негово отсъствие Максим неприкрито наблюдаваше Елиза, докато тя вече не можеше да издържа на погледа му.
— Какво има, милорд? Да не са ми поникнали изневиделица брадавици?
— Има нещо, което много ме занимава в последно време — отвърна той открито — и искам да ви го кажа.
— Кажете, милорд. Направила ли съм нещо, което ви е обидило? — попита любопитно тя.
Максим, който си бе обмислил внимателно думите, изрече по-бурно, отколкото бе възнамерявал:
— Единствената обида се крие в колебанието ви да разкриете на Николаус, че не го обичате.
Елиза го зяпна слисано.
— Милорд, вие говорите твърде дръзко за нещо, което за вас преди бе по-скоро повод за забавление. Как така вие сте наясно с чувствата ми, преди аз да съм ги изразила?
— Както вече споменах, аз съм решен на брак…
— С всяка жена? — попита тя подстрекателски.
Без да обръща внимание на иронията й, той продължи:
— И бих забелязал, ако се държах като глупак.
— Сега на мен се полага да ви уверя, че не сте такъв, така ли?
— Да, прелестна Елиза, като ми кажеш, че не съм си въобразил това, което твоите целувки ми разкриха. Ти си играеш с мен и аз все повече се приближавам до мига, когато вече няма да мога да се преструвам на буца лед и ще те отвлека в леглото. Ако не искаш да бъдеш моя съпруга, или моя любима, кажи ми направо и аз няма да те безпокоя повече, нито пък ще преча на Николаус. Имай милост и не ме води за носа, както водиш него.
— А Арабела? — възкликна възбудено Елиза. — Не изпитвате ли вече симпатия към нея?
Максим се приведе напред и подпря лакът на коленете си.
— Тя вече избледня и се превърна в смътен спомен. Не мога вече да си спомня лицето й. Виждам винаги само твоето лице в мислите си, Елиза.
Щастие огря сърцето й, да, тя едва не се олюля от това опиянение — но той не говореше за любов, а само за страстно желание, а това не й стигаше. Тя искаше сърцето, разума и страстта му само за себе си. Никога не би се задоволила с това да дели любовта му с някоя друга.