Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
— Не!
Гласът на Атрею прозвуча едва ли не рязко и Бастиан се сепна и спря, тогава Атрею се усмихна извинително и повтори кротко:
— Не, Бастиан, аз достатъчно дълго го носих.
— Както искаш — рече Бастиан. След това завъртя знака:
— А виждал ли си какво пише отзад?
— Да, виждал съм, но не знам какво е.
— Защо?
— Ние, Зелените кожи, знаем как се търсят следи, а не как се четат букви.
Сега беше ред на Бастиан да ахне.
— Какво е написано от обратната страна? — поинтересува се Атрею.
— ПРАВИ КАКВОТО ТИ СЕ ИСКА — прочете му Бастиан.
Атрею гледаше знака вторачено.
— Значи така било! — измърмори той. Лицето му не издаваше никакво душевно вълнение и Бастиан не можеше да разбере за какво мисли. Затова попита:
— А ако го знаеше, щеше ли да постъпиш по друг начин?
— Не — каза Атрею. — Аз направих онова, което исках.
— Вярно е — рече Бастиан и кимна.
Двамата отново помълчаха известно време.
— Трябва да те питам още нещо, Атрею — подхвана пак разговора Бастиан. — Ти каза, че съм изглеждал другояче, когато си ме видял във Вратата с вълшебното огледало.
— Да, съвсем различно.
— Ами как изглеждах?
— Ти беше много дебел и блед, пък и имаше съвсем други дрехи.
— Дебел и блед? — попита Бастиан и се усмихна недоверчиво. — Сигурен ли си, че съм бил аз?
Бастиан се замисли.
— Ти си ме видял, знам това. Но аз винаги съм бил като сега.
— Наистина ли?
— Иначе би трябвало да си спомням! — извика Бастиан.
— Да — каза Атрею и го погледна замислено. — Би трябвало.
— Да не би огледалото да е било криво?
Атрею поклати глава.
— Не вярвам.
— Как си обясняваш тогава, че си ме видял такъв?
— Не знам — призна Атрею. — Знам само, че не се заблуждавам.
Те пак мълчаха дълго и накрая отидоха да спят.
Докато лежеше в леглото, чиито табли откъм главата и краката, естествено, бяха направени от най-фин сребърен филигран, Бастиан не престана да мисли за разговора с Атрею. Струваше му се някак, че след като разбра за Сиянието, Атрею вече не оценяваше така високо победата му над юнака Хинрек и престоя му при Граограман. Може би си мислеше, че при тези обстоятелства това не е кой знае какво. А на Бастиан се искаше да спечели напълно уважението на Атрею.
Той дълго размишлява. Все трябваше да има нещо, което да не е в състояние да направи никой друг във Фантазия, дори и да е със знака. Нещо, което да може да извърши само той, Бастиан.
И накрая му дойде на ум какво е то — да съчинява приказки.
Нали постоянно повтаряха, че никой от Фантазия не може да създаде нещо ново. Дори и гласът на Уйулала го бе споменал. А именно това беше нещото, което той умееше да върши най-добре.
Атрею трябваше да разбере, че той, Бастиан, е голям разказвач!
Пожела да му се удаде колкото може по-скоро случай да докаже това на приятеля си. Та дори още утре. Например би могло в Амаргант да се проведе празник на приказката, по време на който Бастиан да засенчи всички със своето въображение.
А още по-добре би било, ако всичко, което той разкаже, се сбъдне! Не каза ли Граограман, че Фантазия е царството на приказките и затова дори и отдавна отминали неща могат да се появят отново, ако съществуват в някоя приказка?
Нека Атрею да облещи очи от учудване!
И докато Бастиан си представяше как Атрею му се възхищава, заспа.
Когато на следващата сутрин седяха в парадната зала на двореца и богато закусваха, Сребърният старец Кверквобад каза:
— Ние решихме да организираме днес за нашия гост, Спасителя на Фантазия, и за неговия приятел, който го доведе при нас, специален празник. Може би ти, Бастиан Балтазар Букс, не знаеш, че от прастари времена ние, амаргантците, сме най-добрите певци и разказвачи в цяла Фантазия. Нашите деца изучават от рано това изкуство. Когато пораснат, те години наред пътуват по света и упражняват тази професия за благото и добруването на всички люде. Затова навсякъде ни посрещат с уважение и радост. Ала има нещо, което ни мъчи — запасите ни от песни и приказки, честно казано, не са особено големи. А не стига, че са малко на брой, ами и мнозина от нас трябва да ги делят помежду си. Говори се, не зная доколко с право, че в твоя свят ти си известен като човек, който може да съчинява приказки. Вярно ли е?
— Да — рече Бастиан. — На мен дори са ми се присмивали за това.
Сребърния старец вдигна учудено вежди.
— Присмивали са ти се, че можеш да разказваш приказки, които никой досега не е чул? Та как е възможно! Никой от нас не е в състояние да направи това и всички ние, аз и моите съграждани, ще ти бъдем безкрайно благодарни, ако ни подариш нови приказки. Ще ни помогнеш ли с майсторството си?