Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
— Но поне по сила не ме превъзхождаш — промълви той накрая с леко разгневен глас.
После грабна най-големия топуз от всички, които се търкаляха на площада, и бавно го изтласка над главата си. Но още не свършил, Бастиан го хвана и го вдигна заедно с тежестта. Юнакът Хинрек загледа така слисано, че неколцина зрители не се стърпяха и се разсмяха.
— Досега определяхте вие в какво да се състезаваме — рече Бастиан. — Съгласни ли сте сега и аз да предложа нещо?
Юнакът Хинрек кимна безмълвно.
— Нека да премерим храбростта си!
Юнакът Хинрек се окопити отново.
— От нищо не ме е страх!
— Тогава — отвърна Бастиан — предлагам да видим кой ще преплува пръв Езерото на сълзите. Победител ще е онзи, който по-бързо стигне до другия бряг.
На площада настъпи гробно мълчание.
Юнакът Хинрек ту почервеняваше, ту пребледняваше.
— Но това не е никакво изпитание за храброст, а жива лудост.
— Аз съм готов да го направя. Хайде да тръгваме!
Сега юнакът Хинрек загуби самообладание.
— Не — изкрещя той и тупна с крак, — вие знаете също така добре, както и аз, че водата на Мурху разтваря всичко. Това значи да отидеш на сигурна смърт.
— Аз не се страхувам — отговори спокойно Бастиан. — Прекосил съм Пустинята на цветовете, ядох, пих и се къпах в огъня на Пъстрата смърт. Никак не ме е страх от тези води.
— Сега излъгахте! — изрева юнакът Хинрек, почервенял като рак. — Никой във Фантазия не би оцелял, ако срещне Пъстрата смърт! И децата знаят това.
— Юнако Хинрек — рече бавно Бастиан, — вместо да ме обвинявате, че лъжа, по-добре си признайте, че ви е страх.
Това беше вече много за юнака Хинрек. Обезумял от ярост, той изтегли големия си меч от ножницата и се нахвърли върху Бастиан. Момчето се дръпна и понечи да каже нещо, за да го възпре, но юнакът Хинрек не го остави. Той замахна към Бастиан за кървава разплата. В същия момент мечът Сиканда се стрелна като светкавица от ръждивата си ножница в ръката на Бастиан и започна да играе.
Онова, което се случи, беше така невероятно, че никой от присъстващите нямаше да го забрави цял живот. За щастие Бастиан не можа да освободи ръката си от дръжката на меча и трябваше да следва всяко движение, което извършваше Сиканда. Мечът първо наряза на парчета великолепните доспехи на юнака Хинрек. На всички страни се разхвърчаха парцали, но по кожата му нямаше и драскотина. Юнакът Хинрек се отбраняваше отчаяно и размахваше меча си като луд, но Сиканда святкаше около него, сякаш беше огнен вихър, и така го заслепяваше, че нито един от ударите му не уцели противника. Накрая той остана по бельо, но все още не преставаше да замахва към Бастиан. Тогава Сиканда накълца меча му на парченца, и то с такава скорост, че острието му се задържа за момент във въздуха, без да се разпадне, а след това, звънтейки, падна на земята, като че ли се изсипаха купчина монети. Юнакът Хинрек гледаше с ококорени очи останалата в ръката му дръжка, която вече не можеше да му послужи за нищо. Хвърли я и наведе глава. Сиканда се прибра отново в ръждивата си ножница и Бастиан успя да освободи ръката си.
Хилядогласен вик на въодушевление и учудване се разнесе от тълпата зяпачи. Те нахлуха на площада, хванаха Бастиан, вдигнаха го на ръце и го понесоха триумфално. Радостта нямаше край. Както беше нависоко, Бастиан се огледа за юнака Хинрек. Искаше да му извика няколко думи за помирение, защото всъщност съжаляваше бедния човечец, не бе искал така да го засрамва. Но юнакът Хинрек никъде не се виждаше.
После внезапно наоколо стана тихо. Тълпата се отдръпна и направи някому място. И ето че отпред се изправи Атрею и усмихнат погледна нагоре към Бастиан. Бастиан също се усмихваше. Тогава тълпата го свали и двете момчета се изправиха едно срещу друго, като мълчаливо се оглеждаха. Накрая Атрею заговори:
— Ако все още се нуждаех от спътник, за да тръгна да търся Спасителя на Фантазия, щеше да ми е достатъчен само този, защото е равен на повече от сто, взети заедно. Но на мен не ми трябва никой, тъй като експедицията по търсенето няма да се състои.
Учудени и разочаровани, хората започнаха да роптаят.
— Спасителят на Фантазия не се нуждае от нашата закрила — продължи Атрею, като повиши глас, — защото може да се пази сам по-добре, отколкото всички ние бихме го опазили. И няма нужда повече да го търсим, тъй като той ни намери. Не го познах веднага, защото, когато го видях във Вратата на вълшебното огледало при Южния оракул, той не изглеждаше както сега… дори съвсем другояче. Обаче аз не съм забравил погледа му. Той и сега е същият. Невъзможно е да се заблуждавам.