Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Накрая Бастиан достигна центъра на града. Това беше мястото, където се провеждаше турнирът. Той беше вече в разгара си. На голям кръгъл площад, който приличаше на огромна циркова арена, стотици участници в състезанието мереха силите си и показваха на какво са способни. Наоколо се трупаше тълпа от зяпачи, която подканваше участниците с подвиквания. Прозорците и балконите на околните кораби дворци бяха също претъпкани със зрители, а някои бяха успели дори да се покатерят на украсените със сребърен филигран покриви.
Бастиан не се интересуваше обаче чак толкова от зрелището, което предлагаха участниците в турнира. Искаше му се да намери Атрею, който положително наблюдаваше отнякъде игрите. И тогава той забеляза, че тълпата непрекъснато гледа с очакване към един от дворците — най-вече когато на състезателите се удадеше да направят нещо по-особено. Но Бастиан трябваше първо да си пробие път по един вит мост и да се покатери на нещо като стълб на улична лампа — чак тогава успя да зърне въпросния дворец.
Там върху обширен балкон имаше два стола от сребро с високи облегалки. На единия седеше много стар мъж. Сребърните му брада и коса стигаха чак до пояса. Това трябва да беше Кверквобад, Сребърният старец. До него седеше момче на възраст приблизително колкото Бастиан. То беше обуто в дълги панталони от мека кожа, от кръста нагоре беше голо, така че можеше да се види маслиненозеленото му тяло. Изразът на тясното лице беше сериозен, дори строг. Дългата му синкавочерна коса бе сплетена на плитка и хваната към тила с кожени ремъци. На раменете му беше наметната пурпурночервена мантия. Той спокойно гледаше надолу към арената, но все пак поведението му издаваше някакво странно напрежение. По всичко личеше, че нищо не убягва от тъмните му очи. Атрею!
В този момент на отворената балконска врата зад Атрею се показа още една много голяма глава, наподобяваща лъвска, само че вместо козина имаше бели седефени люспи и от муцуната висеше дълга бяла брада. Очите бяха рубиненочервени и искряха, а когато главата застана над Атрею, отдолу се подаде дълга грациозна шия, покрита също със седефени люспи. От нея се виеше като пламък сребърна грива. Това беше Фухур, Драконът на щастието, и той сякаш прошепна нещо в ухото на Атрею, защото последният кимна.
Бастиан се спусна надолу по стълба на уличната лампа. Това, което видя, му стигаше. Сега насочи вниманието си към участниците в турнира.
Всъщност не ставаше дума за някакви истински боеве, а по-скоро за нещо като голямо цирково представление. Е, вярно, че в момента точно се бореха двама великани. Телата им се бяха оплели в грамаден възел, който се търкаляше напред-назад. Вярно, че тук и там същества от едно или различни племена показваха на двойки изкуството си да се дуелират с меч или да си служат с боздуган и копие, но, естествено, това не бяха боеве на живот и смърт. Правилата на турнира дори предвиждаха всеки да покаже, че се бори честно и почтено и може да се владее. Ако някой участник се оставеше да бъде увлечен от яростта или амбициите си и сериозно наранеше своя противник, бездруго щеше да отпадне. Повечето от състезателите се бяха заели да покажат колко точно умеят да стрелят с лък и да изпробват силата си с вдигане на грамадни тежести. Други пък демонстрираха своите дарби и смелост, като правеха акробатични номера и рискуваха живота си. Какви ли не зрелища можеха да се видят още при толкова много кандидати.
Победените напускаха арената един след друг и на нея оставаха все по-малко хора. Тогава Бастиан видя, че Хикрион Силният, Хисбалд Бързият и Хидорн Жилавият излизат на площада. Юнакът Хинрек и принцеса Огламар не бяха сред тях.