Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
— Все пак — рече Бастиан — принцеса Огламар не е единствената. Положително ще ви хареса и някоя друга.
— Не — отвърна юнакът Хинрек. — Та на мен принцеса Огламар ми харесва точно защото търси най-големия юнак.
— А, така ли — възкликна Бастиан, не знаейки какво да каже. — В такъв случай, естествено, положението ви е тежко. Какво ли може да се направи? Ами ако опитате да я спечелите по друг начин? Например като певец или поет?
— Какво да се прави, като съм юнак — отговори Хинрек малко раздразнено. — Не мога и не искам да бъда друго. Ще си остана такъв, какъвто съм.
— Да — каза Бастиан, — разбирам ви.
Всички замълчаха. Тримата рицари хвърляха изпълнени със съжаление погледи към юнака Хинрек. Те разбираха какво е на сърцето му. Накрая Хисбалд се изкашля, обърна се към Бастиан и рече тихо:
— За вас, благородни Бастиане, положително няма да е особено трудно да му помогнете.
Бастиан погледна Атрею, лицето му обаче пак не издаваше какво мисли.
— За хора като юнака Хинрек — намеси се Хидорн — е цяло нещастие, че надлъж и нашир няма нито едно чудовище. Нали разбирате?
Бастиан все още не можеше да проумее.
— Какво да се прави — рече Хикрион и поглади грамадните си черни мустаци, — за да бъде юнакът юнак, са нужни чудовища. — Като казваше това, той намигна на Бастиан.
Бастиан най-сетне разбра.
— Чуйте, юнако Хинрек — каза той, — когато ви предлагах да дадете сърцето си на друга дама, исках само да изпитам верността ви. В действителност принцеса Огламар се нуждае вече от вашата помощ и никой друг освен вас не може да я спаси.
Юнакът Хинрек наостри уши.
— Сериозно ли говорите, благородни Бастиане?
— Съвсем сериозно. Скоро ще се убедите в това. Да, преди няколко минути принцеса Огламар е била нападната и отвлечена.
— От кого?
— От едно от най-ужасните страшилища, които някога е имало във Фантазия. Става дума за змея Смерг. Тя точно минавала през една полянка, когато чудовището я съгледало, спуснало се от небето, грабнало я от гърба на коня и я отвлякло със себе си.
Хинрек скочи. Очите му заблестяха, а бузите му горяха. От радост той плесна с ръце. Но после очите му помръкнаха и той приседна.
— Това не може да е вярно — рече той унило, — надлъж и нашир тук вече няма змейове.
— Юнако Хинрек — каза Бастиан, — вие забравяте, че аз идвам от много далече… много по-далече, отколкото сте ходили някога.
— Така е — потвърди Атрею, като за пръв път се намеси.
— Ама наистина ли е отвлечена от чудовището? — извика юнакът Хинрек. Той притисна ръце към сърцето си и въздъхна. — О, моя любима Огламар, сега страдаш, но не се страхувай. Твоят рицар ще ти се притече на помощ, той вече идва! Кажете ми какво да сторя? Къде да отида? Какво е станало?
— Много далече оттук — започна Бастиан — има една страна, която се нарича Моргул, или Страната на студения огън, защото там пламъците са по-студени от лед. Не мога да ви кажа как ще я намерите. Сам трябва да я откриете. Насред тази страна има вкаменена гора на име Водгабай. А насред тази вкаменена гора се намира оловната крепост Рагар. Тя е заобиколена от три рова. В първия тече зелена отрова, във втория — димяща азотна киселина, а третият гъмжи от скорпиони, големи колкото ходилата ви. Няма нито мостове, нито мостчета, защото владетел на оловната крепост Рагар е въпросното летящо чудовище на име Смерг. Крилата му са от слизеста ципа и разперени достигат тридесет и два метра. Когато не лети, той стои изправен като огромно кенгуру. В тялото прилича на крастав плъх, а опашката му е на скорпион. Дори и най-лекото докосване с отровното й жило е смъртоносно. Задните му крака са като на грамаден скакалец, а предните са малки, закърнели и приличат на детски ръчички. Но това не бива да ви заблуждава, защото точно в тези ръце се крие ужасната му сила. Дългата си шия той може да прибира като охлюва рогцата си. Тя завършва с три глави. Едната е голяма и напомня главата на крокодил. От устата й бълва леден огън. А там, където при крокодила са очите, има два израстъка, които също са глави. Дясната наподобява главата на старец. С нея чува и вижда. За говорене му служи обаче лявата, чието лице е набръчкано като на старица.
Докато слушаше това описание, юнакът Хинрек малко пребледня.
— Как му беше името? — попита той.
— Смерг — повтори Бастиан. — Той върши поразиите си вече цели хиляда години, толкова е стар. От време на време отвлича някоя красива девица, която да му води домакинството до края на дните си. Когато тя умре, отвлича нова.