Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
В този момент на арената все още имаше стотина състезатели. Тъй като бяха останали най-добрите, за Хикрион, Хисбалд, Хидорн не беше особено лесно, както може би очакваха, да надвият противниците си. Мина цял следобед, докато се разбере, че Хикрион е най-силен сред силните, Хисбалд — най-ловък сред ловките, а Хидорн — най-издръжлив сред издръжливите. Въодушевената публика ликуваше и им ръкопляскаше и тримата се поклониха, обърнати към балкона, където седяха Сребърният старец Кверквобад и Атрею. Атрею дори понечи да се надигне, за да каже нещо, когато внезапно на площада се появи още един кандидат. Това беше Хинрек. Настъпи напрегнато мълчание и Атрею отново седна. Нали щяха да го съпровождат само трима мъже, ето че сега там, долу, имаше един в повече. Някой трябваше да отпадне.
— Господа — каза Хинрек високо, така че да може всеки да го чуе, — не смятам, че току-що завършилата малка демонстрация на способности е изтощила силите ви. И въпреки това не би било честно от моя страна да ви извиквам на двубой един по един. Не видях досега подходящ противник сред участниците в турнира и не сметнах за нужно да се включвам, затова ще се бия с пресни сили. Ако някой от вас се чувства твърде изтощен, нека сам доброволно се откаже. В противен случай аз съм готов да се заема с всички ви заедно. Имате ли нещо против?
— Не — отговориха тримата в един глас.
И ето, започна такава битка, че чак пушек се вдигна. Ударите на Хикрион не бяха загубили ни най-малко от силата си, но юнакът Хинрек беше по-силен; Хисбалд го нападаше като светкавица от всички страни, но юнакът Хинрек беше по-бърз. Хидорн се опита да го омаломощи, но юнакът Хинрек беше по-издръжлив. Не се биха и десет минути, и тримата рицари бяха обезоръжени и паднаха на колене пред юнака Хинрек. Той гордо се огледа и явно търсеше изпълнения с възхищение поглед на дамата си, която сигурно се намираше някъде сред тълпата. Виковете и аплодисментите заляха площада като ураган. Сигурно се чуваха и до най-отдалечения бряг на Езерото на сълзите Мурху.
Когато настъпи отново тишина, Сребърният старец Кверквобад стана и попита с висок глас:
— Има ли още някой, който би се наел да излезе срещу юнака Хинрек?
Един момчешки глас наруши всеобщото мълчание:
— Да, аз!
Това беше Бастиан.
Всички лица се извърнаха към него. Тълпата му направи път и той излезе на площада. Прозвучаха възгласи на учудване и съчувствие.
— Вижте само колко е красив!
— Ще се погуби горкото момче!
— Спрете го!
— Кой си ти? — попита Сребърният старец Кверквобад.
— Името си ще кажа след това — отвърна Бастиан.
Той видя, че Атрею е присвил очи и го разглежда, но все още нищо не се досеща.
— Млади приятелю — рече юнакът Хинрек, — ние ядохме и пихме заедно. Защо искаш сега да те направя за смях? Моля те, вземи думите си назад и си върви.
— Не — отговори Бастиан, — казаното си е казано.
Юнакът Хинрек се поколеба за момент.
После предложи:
— На мен не ми се иска да мерим силите си в бой. Нека първо видим чия стрела ще отиде по-нависоко.
— Съгласен съм — отвърна Бастиан.
И за двамата донесоха по един далекобоен лък и стрела. Хинрек обтегна тетивата и отпрати стрелата си нагоре в небето, далече по-високо, отколкото могат да я проследят очите. Почти едновременно с него Бастиан обтегна лъка си и пусна стрелата си след неговата.
Не мина много време и двете стрели се върнаха и паднаха на земята между двамата съперници. И се оказа, че стрелата на Бастиан с червени пера явно бе уцелила горе с такава сила стрелата на юнака Хинрек със сините пера, че чак я бе разцепила отзад.
Юнакът Хинрек се вторачи в набучените една в друга стрели. Той пребледня, а по бузите му избиха червени петна.
— Това може да е само случайност — измърмори той, — сега да видим кой върти по-добре сабята.
Той поиска две шпаги и две тестета карти. Когато му ги донесоха, размеси добре и двете тестета.
После хвърли едното във въздуха, светкавично изтегли сабята си и започна да пробожда картите. Когато свърши и част от тях паднаха на земята, се видя, че той е уцелил всички купи, и то точно в сърцето, нарисувано по средата. И докато показваше шпагата с набучените карти, той отново потърси с поглед дамата си.
Дойде ред на Бастиан. Той хвърли другото тесте нагоре и сабята му засвистя из въздуха. Нито една от картите не падна на земята. Бе набучил точно по средата всичките тридесет и две карти от тестето, при това както следват една след друга — въпреки че юнакът Хинрек ги бе размесил много добре.
Юнакът Хинрек разгледа най-подробно всичко и нищо не можа да каже. Устните му потреперваха.