Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
Господа! Може би тук се заключава и истинската причина за бедствието. Но как е възможно? Човечеството, което разви науката и достигна изобилие от материални блага, да бъде изличено за три месеца от някакъв си вирус? Но невероятното се случи. Ние не се изправихме лице с лице срещу бедствието. Някои учени наистина предупреждаваха света. Но… само със силите на учените борбата не можеше да се увенчае с желания завършек. Действуваха различни социални фактори. Политици, народ, чиновници… Какво щеше да стане, ако всички заедно бяха започнали борбата? Заедно с интелигенцията, служещите, журналистите… навярно бедствието дойде твърде неочаквано. Така че дори учените не можаха да го предвидят. Да, наистина то връхлетя внезапно и нямаше време цялото човечество да се обедини в единен фронт. Но може би не е било възможно да се борим заедно? Може би съпротивата срещу бедствието щеше да приеме друга насока, ако човечеството по-рано бе осъзнало положението, в което се намира. Ако бе използувало своя интелект в служба на всички хора, тогава би могло и да прецени правилно мащаба на бедствието. И да се обедини в единен фронт. Не зная как се е появил този вирус. Не съм специалист и не мога да зная как се пренася и как действува. Но човешката наука, която се издигна до такива върхове и изобрети съвършени машини за производство на предмети за масово потребление, науката, която изстреля ракети и която създаде оръжия, способни в миг да унищожат човечеството — как тази наука не разгада механизма на пренасянето на вируса и не откри ефикасно средство срещу него?! Тогава, когато няколко десетки процента от световното производство бяха предназначени за създаването на оръжие за унищожение.
Някой бе казал, че войната създава условия за развитието на науките и особено на тези, които са й необходими. Това за съжаление е истина, която не можем да отречем. Цивилизацията като че ли се подпомагаше от войните. Войната роди радарите и реактивните самолети, ракетите и електронния мозък, освободи енергията на атома. Но как могат да се говорят подобни безсмислици? Възможно ли е такива огромни капиталовложения да се правят единствено в името на войната и въоръжаването? Нима човечеството не може да създава и прекрасни неща, освен онези, които създаде по повелята на бога на войната? Всичко, засегнато от диханието на този бог, беше злокобно и носеше нещастие. Радарите, които би трябвало да осигуряват безопасността на полетите, се превърнаха в устройство за откриване на ракети. Ракетите, които би трябвало да изучават далечните галактики, започнаха да пренасят смърт, електронните мозъци, които би трябвало да извършат революция във всички отрасли на науката, се използуваха за водене на война, химията — за производство на отровни газове и взривни вещества, лазерите — за масово човекоубийство. Енергията на атома, която обещаваше на човечеството безгранични възможности, се превърна в средство за обща гибел. Всички тези прекрасни открития всъщност само разчистваха пътя към въоръжаването и войната. Ние, учените, обяснявахме, че всичко е неизбежно, наричахме това «цивилизован капитализъм» и се уповавахме на бъдещето.
Ако говорим искрено, трябва да обвиним както Айнщайн и Ферми, които избягаха от нацистите в САЩ и разработиха Манхатънския проект, така и фон Браун и Хайзенберг, които останаха във фашистка Германия и работиха за нацизма. Но… не, не само те, всички учени носят моралната отговорност за войните, за международната политика през втората половина на XX век. Учените не бяха в състояние да избират своите клиенти. Те смятаха, че техните изследвания притежават своя, независеща от нищо стойност. Имаха прекалена вяра в политическите си способности и мислеха, че могат да използуват своите клиенти за собствените си изследвания. Не, може би обстоятелствата ги тласнаха към този избор Нека да помислим и за фашистите. Когато те завладяха заводите за производство на тежка вода в Норвегия и с помощта на гения на Хайзенберг започнаха производството на атомната бомба, нима вършеха това за победата на свободата, равенството и демокрацията? Не можем да ги освободим от моралната отговорност, но по-скоро трябва да я търсим у цялата интелигенция, сред всички учени. Да, така е, това е историческата отговорност на съвременната интелигенция.