Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
И все пак в никакъв случай не трябва да стоварваме цялата отговорност върху плещите на «ужасните» учени от областта на природните науки. Голяма е и отговорността на философите — представителите на науката, която през нашия век остана по-скоро на втори план. Те не постигнаха бляскавите резултати на естествените науки. Самият Айнщайн беше ограничен в своите човешки възможности. Това, разбира се, с нищо не опетнява неговия гений на учен. Той до края на живота си остана привърженик на Мах56 и не вярваше в теорията на неопределеността на Хайзенберг. И това също бе една от неговите чудатости, така както и Нютон е бил ревностен християнин. Какъвто гений и да бъде човек, той не може да е универсален. Представата за съвършен човек трябва да се разбира като съвкупност от интелекта на цялото човечество. Сам за себе си отделният интелект не е универсален, необходимо е той да бъде допълван. Тази мисъл прогонва заблудата за универсалността на гения. С развитието на специализацията талантите не само не се губят, а точно обратното — подпомага се диалогът и сътрудничеството между учените и интелектуалците, които по този начин преодоляват тесните граници на своята специалност. А чрез Декартовата вяра в разума и разбирателството би могло да се подпомогне и обединението на интелектуалците и народа.
Айнщайн не беше политик. И въпреки че бе проникнал в тайните на физиката, той не беше и философ. Може ли да го упрекне някой за това? Именно философите, вместо да разглеждат неговото велико откритие като трудно разбираемо явление, възникнало в отделна наука, в отделна лаборатория, трябваше да му помогнат. Те трябваше да преведат на езика на своята система това епохално откритие в историята на цивилизацията и да направят достояние на всички неговото общочовешко значение. Всички ние сме частици от Земята. И всички явления на планетата са взаимно свързани. Философите би трябвало да знаят това, би трябвало да осъзнават отговорността си и да преразгледат своето становище. С помощта на математиците Айнщайн популяризира своята теория за относителността, а като въведе понятието за пространство на Риман, успя да я усъвършенствува. Не трябваше ли неговото откритие да послужи като основа за нов светоглед? И това бе нужно да се осъществи с усилията на всички философи, без да се страхуват те, че ще излязат извън своята научна област. Може би откритието на Айнщайн щеше да поведе човечеството към съвършено нови измерения, щеше коренно да промени представите за самия човек и за света… да създаде нов образ на Вселената…
Извинете… аз… няколко пъти сякаш губя съзнание. Да, нов образ на Вселената. Естествено бе да се създаде и нов морал. Философията на Аристотел, Платон притежава свой светоглед, свой морал… те са неделими от онзи образ на Вселената, който е съществувал по онова време. Сега това се разбира от само себе си. Вселената на Птоломей и средновековната теология, «небето» и редът са били неделими. Щом е така, то през XX век, в който естествените науки отбелязаха невиждано развитие, трябваше да се сътвори нов светоглед, ново разбиране за човека и нов морал, отговарящ на образа на Вселената, очертан от Айнщайн.
Какво искам да кажа? Полека-лека трябва да направя изводи. Чува ли се още моят глас? Вече не усещам ръцете и краката си. Пред очите ми се спуска мрак… Трябва да кажа, че интелектуалците от XX век и най-вече философите бяха длъжни да обединят силите си с останалите учени. Ако вместо да се съюзяват с властта, те бяха сторили това, не биха се превърнали в слуги на капитала, а щяха да служат на разума. Ако се бяха обърнали към народните маси, ако отстояваха истината и разясняваха най-важното от нея, ако бяха станали разобличители на всички противоречия и злини на съществуващата система… историята може би щеше да тръгне по друг път. Още повече че повишеното културно равнище на народите създаде предпоставки огромен брой хора да се освободят от наемния труд и да се превърнат в разумни и мислещи същества. Но в действителност ние, интелектуалците, не успяхме да сложим край на антагонизма между държавите, на взаимното унищожение, на експлоатацията, на неравенството, на мизерията и нещастията. Да припомним — ако всичко вървеше добре, през това лято, през тази седмица, втората седмица на август, между САЩ, СССР и Англия щеше да бъде подписан договорът за всеобща забрана на ядреното оръжие. Но вече е твърде късно. Съжалявам, само съжалявам, че докато човечеството не бе загинало, не успяхме да направим това. Ние не можахме да изградим единно съзнание у хората по света. Изтощено от непрекъснатото увеличаване на производителните сили, от прекалено дългата борба, от огромните жертви, цялото човечество чакаше със скръстени ръце, без да постигне необходимото разбирателство. И само един от нас вярваше в историческата необходимост, която не се нуждае от доказателства. Наистина Бергсон57 бе казал, че за да се постигне разбирателство, е необходимо време, както е необходимо време, за да се разтопи захарта. Но може би щеше да е по-добре, ако се бяхме отказали от захарта? И колкото по-рано, толкова по-добре. Ако го бяхме направили по-рано, то човечеството вече щеше да е прекрачило епохата на експлоатация и войни, щеше да е насочило духовните и материалните си сили към нещо по-ефикасно и по-полезно за самия човек. Ако човешкото съзнание, съзнанието на разумните същества, зародили се случайно на едно мъничко островче сред безкрайния материален космос, би станало единно… Ако ние, хората, бяхме използували навреме съзнанието на цялото човечество, вече щяхме да сме премахнали невежеството, оскърбленията, убийствата и щяхме да насочим нашата енергия за борба с бедността и глада, срещу болестите. И може би този бе единственият шанс сред хилядите други, за да се спаси човечеството от сполетялото го бедствие. С други думи, това щеше да стане единственият път към спасението, единственият шанс да се избегне гибелта в ужасната епоха на армагедонските войни58. Да, последният шанс бе в разума и разбирателството, които щяха да станат притежание на цялото човечество.
56
Австрийски философ-идеалист и физик (1863–1916). Един от основателите на емпириокритицизма. Тук авторът греши Айнщайн първоначално приема възгледите на Мах, но по-късно рязко ги отрича, а през 1920 г. нарича Мах «жалък философ.» — Б.р.
57
Френски философ идеалист, представител на интуитивизма (1859–1941). — Б.р.
58
Армагедон — планина в Северна Палестина, край гр. Меглдо, с чието име са свързани някои важни сражения от старозаветно време. — Б.р.