Денят на възраждането

Днес в Юга на Латинска Америка ние създаваме първите селища, прокарване първите улици. Утре първият отряд, а с него и аз, ще поеме на север. След като човечеството, с изключение на няколко хиляди души, уединени на ледения континент, загина, това ще бъде първият ден, в който то ще започне да се възражда в своята предишна обител. Но все още денят на истинското възраждане на човечеството е далече. Сега хората са най-малобройният вид от цялата фауна на планетата. Кога ли ще настъпи истинският ден на възраждането? Петхилядолетната цивилизация беше унищожена с един замах, но е неоспоримо, че ние сме в по-изгодно положение от хората през каменната ера. Загиналият свят ни остави всички свои постижения, всички свои материални блага. Ще трябва обаче още много време, за да заживеем в благоденствие както преди бедствието. Ще дойде ли пак ден, когато хората ще населят земята така, както преди бедствието? Дали светът ще се възроди в същия вид? Дали ще се възродят отново и ненавистта, злобата, мъстта? Ще се разбере едва след стотици години.

Утре сутринта ние се отправяме на север, за да възвърнем живота в страната на мъртвите. Пътят на север е дълъг, но още по-дълъг е пътят към възраждането. Какъв ли ще бъде той? За това ще разкаже вече друго поколение…