Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
Скоро ще бъда принуден да приключа моята последна лекция. Но в края не мога да не призная, че обвинявям и себе си като учен. Освен мъката заради гибелта на човечеството, ме гнети още една мисъл и аз трябва да призная нещо, от което се срамувам. Осъзнавах го и по-рано… но сега, когато настъпи краят на света, за пръв път искам честно да разкажа за него. Допреди три месеца и аз бях затънал в суетата на всекидневието. И започнах тези лекции, казвам го откровено, единствено за да осигуря средства за ремонт на яхтата си. Възнамерявах да отида със съпругата си на пътешествие по Средиземно море. Имах желание да запозная задълбочено радиослушателите с историята на цивилизацията от древността до наши дни. Но не се отнесох сериозно към аудиторията и започнах да чета лекциите по шаблон. А не съм и сънувал, че последната от тях ще бъде именно такава. Сега, когато човечеството е изправено пред своя край, аз пред планините от трупове на моите сънародници и пред лицето на собствената ми смърт… за пръв път се реших да изрека онова, което отдавна би трябвало да призная, но не съм се решавал. Аз, както и всички мои колеги, избягвах отговорността. Превръщах дълга в шаблон. Сега към мъката заради гибелта на човечеството се прибавят и срамът, и болката. Аз ще умра, терзан от чувството за моето безчестие. А това е жалка, ужасна смърт… Преди три месеца, както и всички останали, живеех с отложена присъда, имах удобна къща, нов модел италианска спортна кола, красива жена и обещаващо бъдеще. Гордеех се със себе си и се уважавах, бях изпълнен от чувството, че съм по-умен от другите. Кой би могъл да допусне, че ще умра, изпълнен от чувството за срам. Но именно такава смърт е наказание за мен като учен, като интелектуалец, наказание за моето малодушие… Аз… приключвам… своята лекция…“
6
Краят на лятото
На разсъмване и на свечеряване в северното полукълбо вече се усещаше полъхът на есента. Радиовълните, които се излъчваха от петте континента, изчезваха една подир друга. Последна спря да работи някаква малка радиостанция край Новосибирск. Това стана на 29 август. И от този момент в петте континента, които допреди половин година бяха изпълнени с най-различни звуци, настъпи тишина. Само преди половин година най-различни трептения се носеха из пространството на височина 200 мили от земната повърхност — дълги, къси, ултракъси вълни, телеграфните сигнали, сигналите на международните радиотелефони, диспечерските сигнали, управляващи изкуствените спътници и експерименталните ракети, на лазерите за наблюдение на други планети, на микровълновите квантори генератори, на различните самолети — пътнически, частни, военни, правителствени, които всеки ден преплитаха пътищата си, на ракетите, които се изстрелваха всеки ден, и на безбройните спътници, които летяха още по-високо. Не бе стихнал и шумът от разговорите на няколко стотици милиона души, който се носеше по радиовълните, спешните съобщения, които смайваха хората, шумът и на човешкото множество, което прелиташе от една точка на земното кълбо до друга. А от повърхността на Земята се разнасяше шумът на градовете, в които се строяха високи сгради, опрели в небето, стелеха се пушеците от комините на гигантските заводи, чуваше се как изгорелите газове се изхвърлят от транспортните средства, издигаха се водните пари и въглеродният двуокис, издишван от хората, отнякъде долитаха и ударите на механичните чукове, и ехото от опитите с атомни бомби, които избухваха незнайно къде. За мащабите на Земята тези неща, взети поотделно, бяха нищожни, но заедно те повишаваха температурата на атмосферната й обвивка. Може би по-късно това щеше да стане много опасно, но сега Земята се бе върнала към спокойствието, което бе царило преди стотици хиляди години, преди да се появи човечеството…