Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Роланд и Еди се спогледаха многозначително.
— Той се чувства почти по същия начин и по отношение на празния парцел на ъгъла на Второ и Четирийсет и шеста. Това е единственото истинско нещо, като изключим книгите, което Кал все още притежава. И той е убеден, че вие искате да му го отнемете.
За известно време цареше мълчание.
После Роланд се обади:
— Той не чувства ли нещо друго в сърцето си?
— Господин Дисчейн, не разбирам какво…
— Напротив, разбираш — прекъсна го Стрелеца. — Е, как мислиш?
— Да — въздъхна накрая възрастният човек. — Вярвам, че чувства.
— Не чувства ли в сърцето си, че ние сме хора от нашия свят, които ще му платят за собствеността, освен, ако не умрем?
— Да, възможно е. Но…
— Не разбира ли, че ако прехвърли собствеността на парцела на нас и ние уведомим за извършената сделка дина на Андолини — неговият бос на име Балазар…
— Чувал съм това име — каза сухо Дипно. — Появява се във вестниците от време на време.
— Че тогава Балазар ще остави приятеля ти на мира? — продължи Роланд. — Ако Балазар бъде накаран да разбере, че празният парцел вече не е собственост на Тауър и че всеки опит да му отмъсти ще му струва много скъпо? Не разбира ли това?
Възрастният мъж скръсти ръце пред гърдите си, загледан мълчаливо в Роланд. Изражението му представляваше смесица от притеснение и интерес.
— С две думи, ако твоят приятел Калвин Тауър ни продаде парцела, проблемите му ще приключат. Мислиш ли, че той съзнава това!
— Да — продума Дипно. — Просто изведнъж му хрумна тази… тази приумица да не продава още имота.
— Извади един лист и започвай да пишеш — нареди Стрелеца. — Обект: празният парцел върху запустялата площ на ъгъла на онези две улици. Продавач: Тауър. Купувач: ние.
— Корпорация „Тет“ като купувач — вметна Еди.
Възрастният мъж поклати глава:
— Аз мога да напиша това, ала вие едва ли ще го убедите да продаде мястото. Освен ако не разполагате с цяла седмица и нямате нищо против да залепяте горещи ютии за ходилата му. Или за топките му.
Младият стрелец измърмори нещо.
Дипно го помоли да го повтори по-високо, ала Еди замълча. Това, което беше изрекъл, бе: „Идеята хич не е лоша.“
— Ние ще го убедим — каза Роланд.
— На твое място не бих бил толкова сигурен, друже.
— Ние ще го убедим — повтори Стрелеца с най-сухия тон, на който бе способен.
В този момент някаква неразпознаваема малка кола (взета под наем от „Херц“, ако това име изобщо говореше нещо на Еди) изпърпори по полянката и спря.
„Дръж си езика зад зъбите, дръж си езика зад зъбите“ — повтаряше си Еди, но докато Калвин Тауър слизаше от колата си (удостоявайки новото превозно средство в дворчето само с бегъл поглед), младият стрелец усети как слепоочията му започват да пламтят. Пръстите му се свиха в юмруци и когато ноктите се впиха в дланите му, той се усмихна, мрачно наслаждавайки се на болката.
Тауър отвори багажника на своя шевролет (да, марката определено бе „Шевролет“, макар че не можеше да разпознае модела) и извади оттам голяма чанта. „Последната му придобивка“ — помисли си Еди. Мъжът хвърли поглед на юг, към черния дим, който се издигаше в небето, после му обърна гръб и се запъти към бунгалото.
„Точно така — помисли си младият мъж. — Точно така, кучи сине, просто някакъв си пожар, нали? Голяма работа! Нали теб не те засяга!“ Въпреки болката, която предизвикваше това в наранената му ръка, Еди стисна по-силно юмруци, забивайки ноктите си още по-дълбоко.
— Не можеш да го убиеш, Еди — проговори му Сузана. — Осъзнаваш това, нали?
Дали наистина го осъзнаваше? Дори и да беше така, можеше ли да се вслуша в гласа на Сюз? Или в гласа на разума? Не знаеше. Това, което знаеше, беше, че истинската Сузана беше изчезнала, че някаква маймунка на име Мия се беше качила на гърба и и че двете бяха потънали в търбуха на бъдещето. От друга страна, Тауър беше тук и това не бе лишено от известен смисъл. Някъде беше чел, че единствените същества, които биха оцелели след ядрена война, вероятно ще са хлебарките.
„Няма значение, захарче, просто дръж проклетия си език зад зъбите и остави Роланд да се оправи с тази работа. Не можеш да го убиеш, набий си това в главата. Не можеш да го убиеш!“