Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Напълно забравих, че днес е петък. Забравихте ли какво бях заповядал? Всички трябва да се изкъпят!
Мъжете и жените замлъкнаха, всички погледи се устремиха към Мартин. Той отметна глава и се изсмя сухо.
— Какво седите тук и се наливате се с бира? Какво сте ме зяпнали? Къде са огньовете, на които се топли вода? Не виждам нито един!
Слугините скочиха да съберат дърва. Скоро запалиха няколко огъня. По-яките извадиха от кладенеца ведра с вода и приготвиха няколко големи съда в една от стаите.
— Първо напълнете моето ведро! — заповяда Мартин и устните му се извиха в усмивка. — Искам пръв да се насладя на радостите от къпането. Констанца ще ми прави компания. — Той се протегна и разпери ръце.
— Не! — прозвуча решителният глас на Изабела.
Мартин беше толкова изненадан, че замръзна насред движението. Очите му се разшириха, устата зяпна смаяно.
— Как да разбирам това не? — попита объркано той.
— Аз ще се окъпя с вас, рицарю Мартин!
Смайването на лицето му скоро бе заменено от невярващо подхилване. Всички на масата бяха чули думите на Изабела и я зяпнаха с изненада, възхищение и известна завист. Само черните очи на Констанца святкаха като въглени от потискания гняв. Ала никой не й обръщаше внимание и тя остана тихо в ъгъла, очаквайки нова покана от Мартин.
Рицарят стана от стола си и протегна ръка на Изабела. Все още не вярваше, че тя ще изпълни обещанието си.
— Така да бъде — изрече той и лицето му засия от радостно очакване.
Изабела колебливо улови ръката му. С триумфална усмивка той я съпроводи под одобрителното мърморене на присъстващите през голямата зала към стаята, определена за баня. Изабела се стараеше да върви с достойнство и и да придаде повече твърдост на крачките си.
Голямото ведро, напълнено с топла вода, ги очакваше в средата на помещението. По ръба бяха наредени няколко свещи и потапяха стаята в приглушена светлина. Капаците на прозорците бяха затворени. Ухаеше на лавандула и брезова зеленина. Мартин нетърпеливо прогони слугинята. Тя остави стомничка с вино на пейката до ведрото и избяга навън.
Изабела остана до вратата. Ведрото беше голямо — имаше място поне за четирима души. Този съд обикновено се използваше за мачкане на гроздето през есента.
— Съблечи се — заповяда Мартин. Изабела сведе засрамено глава, когато той смъкна вълнената риза и развърза панталона. Очите му святкаха развеселено. — Можеш да оставиш булото на главата си. Така е прилично.
Изабела стисна зъби и се опита да не гледа, докато Мартин сваляше ботушите и панталона си. Когато остана гол, той се протегна доволно и се качи на ниската дървена пейка. Изабела го погледна скритом. Мартин беше с гръб към нея, докато проверяваше температурата на водата в съда. Беше строен, но мускулест, краката му бяха учудващо прави за мъж, прекарващ по-голямата част от живота си на гърба на коня. Под светлата кожа играеха добре тренирани мускули. Стройните бедра преминаваха в твърд, стегнат задник. Хълбоците бяха тесни и добре оформени. Къдравата руса коса падаше свободно по широките рамене. Преди да влезе във ведрото, Мартин извърна глава и улови изпитателния поглед на Изабела. Устните му се разтегнаха в многозначителна усмивка. Лицето на Изабела се обля с топла червенина. Тя сведе глава и задърпа шнуровете на корсажа си.
Мартин се отпусна в топлата вода и въздъхна блажено. Облегна глава на ръба и затвори, очи.
— Прекрасно е — каза след малко той и зарита с крака. — Ще дойдеш ли най-после?
Изабела отвори корсажа си и пусна роклята на пода. Само тънка ленена риза, стигаща до коленете й, остана между чувството за срам и любопитните му сини очи. Очевидно смяташе да влезе във ведрото, без да свали ризата.
— Не бива така — промърмори развеселено Мартин и посочи ризата.
Изабела дишаше накъсано. Сърцето й биеше в гърлото, виеше й се свят. Мартин обхождаше с поглед тялото й и на устните му играеше странна усмивка.
— Подай ми виното — заповяда той и протегна мократа си ръка.
— Не съм ти слугиня — изсъска ядно тя.
— О, така ли? А каква си тогава? — Мартин се засмя и я опръска с топлата вода. Ризата залепна за тялото й и очерта ясно прекрасните му форми. Усмивката му стана още по-широка, а Изабела се изчерви до корените на косите.
Младата жена стисна устни и напълни чашата с вино от стомничката. Подаде я на Мартин, който отпи голяма глътка. Изабела се покачи внимателно на пейката и стъпи върху ръба на ведрото. Стъпалата й потърсиха опора между горящите свещи. Остана там и погледна Мартин право в очите.