Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Влезте, влезте, скъпи младежи — възкликна Ема при пристигането им и изтича на двора, за да посрещне каретата. След като беше представена на Сирина, тя с мила усмивка се обърна към Бо: — Очарователна е като майка ви, лорд Рошфор. Спомням си как целият Лондон говореше за шотландското момиче, пленило сърцето на баща ви. — После погледът й отново се върна на Сирина. — Хареса ли ви Минорка? — попита тя. — Лорд Рошфор ми разказа, че сте прекарали известно време там.
— Беше изумително — отвърна Сирина и се изчерви при спомена за страстните им ласки.
— Колко необичайно — каза съпругата на английския пратеник. — Тя се изчервява. Къде открихте тази очарователна млада дама, лорд Рошфор?
— Тя ми е далечна братовчедка, лейди Хамилтън. От Глостършир. Освен това обещах на госпожица Блайд да не я карам да се чувства неудобно от това.
— В такъв случай няма да повдигам отново този въпрос и ще се престорим, че госпожица Блайд ни посещава съвсем сама. Нямам нищо против това — каза тя и се обърна към Сирина. — Лорд Рошфор ми каза, че сте художничка.
— Не, искам да кажа, не е съвсем така… Но някой ден може би ще стана, лейди Хамилтън. Лорд Рошфор е много мил.
— Да, наистина — нежно отвърна тя. — И защо не с една толкова красива млада дама като вас? Можете да се оттеглите, лорд Рошфор, и да осведомите сър Уилям за тази ужасна война. — Тя с елегантен жест отпрати Бо. — А госпожица Блайд и аз ще си побъбрим за тоалетите тази вечер.
Бо въпросително вдигна вежди към Сирина.
— Може би лейди Хамилтън ще ми каже дали балната рокля е подходяща — каза тя.
— О, разбира се. А сега ни оставете да си побъбрим, лорд Рошфор. С мен тя ще бъде в пълна безопасност. Госпожица Блайд ще бъде в апартамента Помпей, когато вие с Уилям приключите с разговора.
Той все още се колебаеше.
— Сигурна съм, че има за какво да си поговорите със сър Хамилтън — каза учтиво и с усмивка Сирина. — Нямам нищо против.
Поклонът му беше най-грациозният, който някога беше виждала.
— В такъв случай до скоро.
Лейди Хамилтън придружи Сирина до апартамента Помпей, после с жест я поведе към масичка, на която беше сервиран чай, и я покани да седне. Две прислужнички разопаковаха донесения багаж, докато дамите си пиеха чая, великолепната гледка от прозореца поглъщаше интереса разговора им.
— Няма защо да се притеснявате за приема тази вечер — заяви Ема Хамилтън, когато разговорът премина към любимата тема на лейди Хамилтън — нейния любовник адмирал Нелсън. — Хорацио е най-галантният мъж, а компанията ще бъде весела и радостна. Кралицата обеща да дойде. Ще видите, че е очарователна като сестра си, горичката Мария Антоанета. Но моят скъп Хорацио спаси тукашното кралско семейство и изведе двора от Неапол по време на най-опасната нощ. Заслугата за оцеляването на кралското семейство е единствено на лорд Нелсън — заяви тя драматично, — независимо от това, което твърди ужасното адмиралтейство. Боже — възкликна тя и прекъсна обичайната си тирада за недалновидността на адмиралтейството, което настояваше лорд Нелсън да напусне Палермо. Погледът й беше привлечен от многобройните рокли, нахвърляни из цялата стая. — Гардеробът ви е чудесен, госпожице Блайд.
Тъй като беше седнала с гръб към прислужниците, Сирина не беше видяла роклите, после се извъртя, за да погледне за какво й говори Ема и се задави с чая. Лейди Хамилтън незабавно скочи от стола и започна да потупва Сирина по гърба, после със заповеднически тон нареди на прислужничките да донесат вода. Секунди по-късно, след като беше изпила малко вода, Сирина възстанови дишането си, успя да се усмихне и да се извини.
— Няма нужда да се извинявате, скъпа — заяви Ема и отпрати прислужничките, а после отново седна на стола. — Няма нищо. Но непременно трябва да ми кажете как се казва модистката ви. Такива чудесни рокли! Сигурно са френски. Как успяхте да се сдобиете с тях в тези бурни времена?
— Не, тоест, сигурна съм, че не са френски — започна да се запъва Сирина, която изумено гледаше роклите, натрупани по леглото и другите мебели. Тогава разбра защо Бо беше наел цяла каруца за багажа. — Искам да кажа… предполагам, че са дело на една модистка в Лисабон.
— Предполагате? — Малкият театър, който се беше разиграл пред очите на лейди Хамилтън, беше изострил интереса й. Младата дама очевидно не беше виждала гардероба си преди.
— Толкова бързахме, когато тръгвахме от Лисабон, че не си спомням конкретно всяка рокля.
— Може би лорд Рошфор си спомня — мило каза лейди Хамилтън с поглед, прикован в събеседничката си.