Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Гледайте да не сте на пътя им, когато се започне.
— Не се притеснявай — сухо каза Пенсин. — Охо! Почва се! Следващата спирка е сградата на Обединените племена. Готов ли си?
— Готов! — отвърна Навет и погали ложата на бластерния снайпер, поставен до него на покрива. — Да действаме.
— Шшшт — каза Хан и се намръщи. — Чу ли?
Лея вдигна поглед от екрана на терминала.
— Нищо не чух.
— Приличаше на гръмотевица — каза мъжът й и наостри уши. — Или на тълпа, която… ето пак.
— Тълпа е — каза Лея с характерното джедайско изражение. — Усилва се.
Хан погледна ботанците в стаята. Те спокойно продължаваха работата си, сякаш не бяха чули нищо.
— Явно се е събрал много народ, щом чуваме чак тук.
Джедайското изражение на лицето й се усили.
— Хан, не ми харесва — каза тя. — Нещо не е наред.
— Може би е някоя от демонстрациите, за които непрекъснато слушаме напоследък — предположи Хан и се запъти към вратата. — Стой тук. Ще изляза да проверя.
За разлика от ботанците в архива всички останали бяха на крак. Коридорът гъмжеше от забързани служители. Някои носеха кутии с информационни чипове и техника, други просто тичаха. Хан погледна надолу към атриума. Целият персонал от първия етаж се буташе нагоре по церемониалното стълбище. Повечето носеха кутии. Шепа ботанци с бластери си пробиваха път през блъсканицата към стълбите.
„Атриумът не е най-доброто място за момента“ — помисли си Хан. За щастие не му се налагаше да слиза долу. И вторият, и третият етаж имаха балкони откъм фасадата. Хан си запробива път и отвори една-две врати, търсейки кабинет с балкон. Най-сетне намери, плъзна тъмната стъклена врата и погледна надолу.
Беше по-лошо, отколкото бе очаквал. Тълпата бе неизброима, вече изпълваше цялата улица, а продължаваха да прииждат още. В мига, когато Хан излезе на балкона, една ръка от края на тълпата се вдигна и замаха лудо, сочейки нагоре. Някой изкрещя. Ръката на Хан инстинктивно посегна към дръжката на бластера.
— Граждани на Новата република — обади се дълбок ботански глас наблизо изпод него. — С цялата си почит към вас ви призовавам да запазите спокойствие.
Множеството отвърна със засилени крясъци. Нямаше нито почтителност, нито спокойствие в него. Хан се наведе, за да види долния балкон. На него стоеше възрастен достолепен ботанец с емблема на племенен вожд.
— Нямало вождове в тази част на Ботауи! — промърмори Соло.
Не беше специалист, но се усъмни дали тази тълпа можеше да бъде обуздана с малко ботанско сладкодумие. Най-добре беше да се прибере в сградата при Лея. За последен път погледна към тълпата и понечи да се обърне.
Първите редове бяха вече пред седалището на Обединените племена. Отзад множеството се блъскаше, тъпчеше се до краен предел. Навет опря ложата о рамото си и пробно се прицели през макробинокулярния мерник. Почти беше време…
Както се предполагаше, на балкона на първия етаж излезе представител, за да разговаря с тълпата. Вождът вдигна ръце, за да въдвори тишина — съвършено безуспешно, разбира се. Навет тъкмо се прицелваше, когато се появи още една фигура, този път на горния балкон.
Човек? Навет се намръщи, вдигна цевта и се прицели… В следващия миг очите му се разшириха от изненада. Хан Соло. Това беше Хан Соло. Герой на бунта, доставчик на Новата република и като цяло смутител. Точно този човек стоеше сега на балкона пред него. Навет винаги се бе смятал за късметлия, понякога и сам не можеше да се начуди на късмета си.
— Навет? — възбудено прозвуча гласът на Пенсин в ухото му. — На горния балкон…
— Видях — отвърна той, опитвайки се гласът му да звучи безстрастно. Самият Хан Соло! Твърде хубаво беше, за да е истина.
— Кого тогава?
— И двамата, разбира се — позасмя се Навет.
— Да…
— Значи и двамата — потвърди Навет. — Започваме със Соло. Брой!
— Пет секунди — започна Пенсин. Четири, три…
Няколко секунди след като Хан бе излязъл, вратата се отвори рязко.
— Съветник Органа Соло! — задъхано каза Ороусия. — Нуждаем се от помощта ви. Към сградата напира тълпа.
— Да, знам — отвърна Лея. — Какво желаете да направя?
— Да ни защитите, разбира се — отговори ботанецът и побутна с ръка свободно висящия под дрехата й лазерен меч. — Нали сте джедай?
Лея потисна въздишката си. За мнозина джедаят означаваше само въоръжен защитник или воин.
— Може би трябва да се опитам да разговарям с тях — предложи тя.