Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Феноменът на отпускане и доброжелателност бе обяснен по-късно от двама студенти, които му казаха:
— Мнозина от нас се събирахме извън клас, за да опитаме да измислим как да победим тая система. Всички решихме, че най-добре е просто да приемем, че няма да успеете и после пак ще започнете да правите онова, което, така или иначе, можете. Тогава човек започва да се отпуска. Иначе трябва да полудее!
Добавиха, че като се свикне веднъж, не е толкова лошо, започваш да се интересуваш повече от предмета, но повториха, че не е лесно да се свикне.
В края на семестъра студентите бяха помолени да напишат есе, което да даде преценка на системата. Никой не знаеше по време на писането каква ще бъде неговата или нейната оценка. Петдесет и четири процента се оказаха против. Тридесет и седем я подкрепяха. Девет на сто не взеха страна.
На базата „един човек — един глас“ системата бе много непопулярна. Мнозинството студенти определено искаха да си получават текущи оценки. Но когато Федър разби резултата според оценките в тетрадката си — а те не се различаваха от оценките, които можеха да се предскажат въз основа на по-раншни семестри и приемни изпити, — картината стана по-друга. Отличните студенти бяха двама към един в полза на системата. Добрите и средните бяха очевидно разделени. А слабите студенти бяха единодушно против!
Този изненадващ резултат подкрепи едно подозрение, което бе имал от дълго време — по-будните, по-сериозните студенти най-малко ги е грижа за оценки, може би защото повече се интересуват от предмета на курса, докато тъпите или мързеливите студенти най-много държат на оценките, може би защото по тях разбират дали ще успеят да се промъкнат по-нагоре.
Както каза Диуиз, оттук право на юг човек може да измине седемдесет и пет мили само през гори и сняг, без изобщо да срещне някакъв път, макар да има пътища на изток и на запад. Уредих нещата така, че ако не ни потръгне с прехода, към края на втория ден да бъдем близо до път, по който да можем да се върнем. Крис не знае това и ако му кажа, ще нараня чувството му за приключение, възпитавано в лагерите на МХА, но след достатъчен брой изкачвания във високите области младежката жажда за приключения отслабва и се появява схващането за по-големите преимущества за намаления риск. Тези места могат да бъдат опасни. Човек прави една стъпка накриво, една от милион, навяхва си глезена и тогава разбира колко далече е цивилизованият свят всъщност.
Този каньон очевидно рядко го посещават чак дотук. След около час път виждаме, че пътеката е почти изчезнала.
Федър е смятал според бележките му, че да се забави обявяването на оценките е добра идея, но не му е придавал научна стойност. При еди истински експеримент всички фактори, които могат да ти дойдат наум, запазваш непроменени освен един, а после наблюдаваш какви резултати ще даде промяната на този един. В класната стая това никога не може да се направи. Студентските знания, отношението на студентите, отношението на преподавателя, всичко това се променя поради най-различни причини, които са неконтролируеми и в повечето случаи непознаваеми. Освен това тук наблюдателят сам е един от факторите и никога не може да оцени последиците от своите действия, без да ги променя. Така че той не се опита да извлече някакви твърди заключения от цялата тая работа, а просто караше нататък и правеше, каквото му хареса.
Придвижването оттук към неговото изследване върху качеството се получи поради една порочна страна на оценките, която тяхното премахване разкри. Оценките всъщност прикриват неспособността да се преподава. Едни лош преподавател може да изкара цял семестър, без да остави абсолютно нищо стойностно в главите на групата си, да построи диаграма от оценките на един безцелен тест и да остави впечатлението, че едни са научили нещо, а други не. А ако оценките се премахнат, групата ще бъде принудена всеки ден да се пита какво всъщност научава. Въпросите: „Какво се преподава?“, „Каква е целта?“, „Как лекциите и задачите постигат тази цел?“ стават заплашителни. Премахването на оценките открива един огромен и плашещ вакуум.
Какво все пак се опитваше да направи Федър? Този въпрос ставаше все повече и повече настоятелен, докато вървеше напред. Отговорът, който изглеждаше правилен, когато започна, сега имаше все по-малко и по-малко смисъл. Той бе искал студентите му да станат творци, които сами решават кое писане е добро, вместо да питат непрекъснато него. Истинската причина да задържи бележките бе да ги принуди да се вгледат в себе си, единственото място, където изобщо биха могли да намерят верен отговор.