Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
И така, той ще се върне към нашето учебно заведение, лишено от оценки и степени, но вече променен. Сега няма да бъде човек, чиито действия се мотивират от оценки. Той ще бъде човек, чиито постъпки се мотивират от стремежа към знания. Няма да има нужда от външен натиск, за да учи. Неговия напор ще идва отвътре. Той ще бъде свободен човек. Няма да се нуждае от особена дисциплина, за да бъде оформян. Дори ако определените му преподаватели не си гледат сериозно работата, по-скоро той ще ги оформи, като им задава груби въпроси. Той ще е тук, за да научи нещо, ще плаща, за да научи нещо, и те ще трябва да се съобразяват с това.
Подобна мотивировка на действията, веднъж появила се, е необуздана сила и в свободното от оценки и степени учебно заведение, където нашият студент ще открие себе си, той няма да се задоволи с рутинната инженерна подготовка, физиката и математиката ще попаднат в областта на интересите му, защото ще разбере, че има нужда от тях. Металургията и електроинженерството ще привлекат вниманието му. И в процеса на интелектуално съзряване, което тези абстрактни науки ще му осигурят, много е вероятно той да се отклони към други теоретически области, които не са пряко свързани с машините, но са станали част от една по-нова и по-голяма цел. Тази по-голяма цел няма да е подражание на университетското образование днес, разводнено и замазано от бележки и степени, които създават впечатлението, че нещо става, докато всъщност не става почти нищо. Ще бъде нещо истинско.
Такъв бе демонстраторът на Федър, неговото посрещано на нож доказателство. Той работи върху него през целия семестър, градеше го, променяше го, спореше за него, защитаваше го. През целия семестър дълги съчинения се връщаха на студентите със забележки, но без оценки, макар оценките да бяха нанасяни в един дневник.
Както казах преди, отначало никой не знаеше как да приеме нещата. Мнозинството навярно смятаха, че са се сблъскали с някакъв идеалист, който мисли, че премахването на бележките ще ги накара да се чувствуват по-добре и да работят по-усилено, а беше очевидно, че без оценка всеки само ще се шляе. Мнозина от студентите с отлични оценки от предишните семестри се отнасяха с презрение и се дразнеха отначало, но поради придобитата си дисциплинираност продължиха да работят, така или иначе. Добрите и средните студенти не изпълниха някои от първоначалните задания или ги направиха немарливо. Много от слабите студенти изобщо престанаха да посещават заниманията. По това време друг преподавател го попита какво смята да прави, след като явно не го разбират.
— Ще ги изчакам — отвърна той.
Това, че не ги пришпорваше, отначало обърка студентите, после ги направи подозрителни. Някои започнаха да задават саркастични въпроси. Получаваха меки отговори и лекциите и изказванията си продължаваха както обикновено, само че без оценки.
После настъпи явлението, на което той се надяваше. През третата или четвъртата седмица някои от отличните студенти започнаха да стават неспокойни, започнаха да дават превъзходна работа и се навъртаха след занятия в стаята, опитвайки се да разберат какво е мнението му за тях. Добрите и средните студенти започнаха да забелязват това, да поработват и да вдигат качеството на работата си до по-нормално равнище. Слабите започнаха да се появяват на занятията просто за да гледат какво става.
След средата на семестъра се случи нещо още по-желателно.
Отличните студенти се освободиха от безпокойствата си и станаха дейни участници във всичко, което се вършеше, е една доброжелателност, непозната за групите, получаващи оценки. В този момент добрите и средните студенти изпаднаха в паника и започнаха да предават писмени работи, за които очевидно добре се бяха потрудили. Слабите студенти предаваха задоволително написани работи.
В последните седмици на семестъра, време, когато обикновено всеки знае каква ще му бъде оценката и просто си дреме на мястото, Федър постигаше участие в занятията, което останалите преподаватели забелязаха. Добрите и средните се бяха присъединили към отличните в приятелска, достъпна за всички дискусия, която правеше групата да изглежда, сякаш участва в добре протичаща забава. Само слабите седяха замръзнали по столовете си в пълна вътрешна паника.