Академия за вампири

— Мразя това. Роуз. Мразя всичко това.

Тъкмо тогава Натали се показа навън, без да забележи отвратителната гледка.

— Хей, ще идвате ли вие двете… о, Боже мой! — изпищя тя, като видя гълъба. — Какво е това?

Помогнах на Лиса да се изправи на крака.

— Още една тъпа шега.

— Ама това… мъртво ли е?

— Да — заявих с категоричен тон.

Натали усети напрежението ни и само се заозърта между нас двете.

— Какво още не е наред?

— Нищо. — Подадох раницата на Лиса. — Това е само нечия тъпа гадна шега. Ще отида да кажа на Кирова, за да нареди да почистят.

Натали се обърна. Лицето й бе позеленяло.

— Защо хората ти причиняват това? Ужасно е.

Двете с Лиса се спогледахме.

— Нямам представа — вдигнах аз рамене. Но докато вървяхме към кабинета на Кирова, също си зададох този въпрос.

Когато намерихме лисицата, Лиса ми намекна, че някой знае за гарвана. Тогава не й повярвах. В онази нощ двете бяхме сами в гората, а госпожа Карп не би казала на никого. Но ако някой наистина ни е видял? И ако този някой го е направил не за да я изплаши, а само за да види дали тя отново ще може да излекува и съживи мъртво животно? Какво бе написано в бележката при случая със заека? Зная каква си ти.

Не споменах нищо за това пред Лиса. Реших, че още конспиративни теории ще й дойдат в повече. Освен това, когато я видях на следващия ден, тя напълно бе забравила за гълъба, въодушевена от последната новина. Кирова бе разрешила да отида заедно с тях през уикенда. Перспективата да пазаруваме можеше да ни накара да забравим и най-мрачните неща — дори убийството на животно — и аз също забравих за тревогите си.

Но скоро установих, че разрешението да изляза извън Академията беше обвързано с допълнителни условия.

— Директор Кирова смята, че си се държала добре след връщането ти в Академията — съобщи ми Дмитрий.

— Ако не се брои спречкването в часа на господин Наги.

— За това тя не те обвинява. Или поне не изцяло. Успях да я убедя, че ти е нужна малко почивка… и че може да я използваш като тренировка в полеви условия.

— Тренировка в полеви условия?

Докато отивахме до мястото на срещата с останалите от групата, той ми обясни накратко. Виктор Дашков, както винаги с разклатено здраве, беше там, придружаван от пазителите си, а Натали се втурна към него и едва не го събори на земята от радост. Той й се усмихна и я прегърна предпазливо, но се задави от силна кашлица. Очите на Натали се разшириха от загриженост, докато изчакваше пристъпът му да отмине.

Принц Дашков заяви, че се чувства достатъчно добре и ще може да ни придружи. Аз се възхитих от решителността му да не се предава на болестта, макар че според мен се подлагаше на ненужно изпитание само и само за да пазарува, при това в компанията на ято от шумни и глупави тийнейджърки.

Веднага след разсъмване потеглихме по двучасовия маршрут до Мисула с един от големите училищни микробуси. Много от мороите живееха отделно от хората, но мнозина най-спокойно се смесваха сред тях, а когато трябваше да се пазарува от търговските центрове, се налагаше това да става в обичайните за хората работни часове. Задните прозорци на микробуса бяха затъмнени, за да се ограничи достъпът на светлина и да ги предпази от най-лошото, което може да сполети вампирите.