Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Почувствах се ужасно. Той бе живял толкова нещастно, а аз се бях опитала да му отнема едно от малкото хубави неща в живота му.
— Кристиан, съжалявам, че оплесках нещата между теб и Лиса. Глупаво беше от моя страна. Тя искаше да бъде с теб. Мисля, че още го желае. Ако ти можеш да…
— Казах ти вече. Не мога.
— Много се безпокоя за нея. Тя се въвлече в цялата тази кралска суетня, понеже си мисли, че така ще си го върне на Мия… и че го прави заради мен.
— А ти не си ли й благодарна? — Сарказмът му отново се възвърна.
— По-скоро съм разтревожена. Тя няма да може да се справи с всички тези лукави и подмолни дворцови игри. Не е добре за нея, но дори не иска и да чуе. Така че се налага… да потърся помощ.
— Тя може да потърси помощ. Хей, не ме гледай толкова изненадано. Зная, че с нея става нещо странно. И дори не говоря за онази история с китките.
Подскочих от изненада.
— Тя ли ти каза? — Че защо не? Нали му бе споделила толкова много неща.
— Не е нужно да ми го казва. Имам очи, за да виждам с тях. — Трябва да съм изглеждала доста ошашавена, защото той въздъхна и прокара пръсти през косата си. — Виж какво, ако се случи да се видя с Лиса насаме… ще се опитам да поговоря с нея. Но, честно казано… ако наистина искаш да й помогнеш… е, добре, зная, че тук всички ме имат за противник на статуквото и дворцовите кръгове, но ти може би най-добре ще й помогнеш, като се посъветваш с някого другиго. Може би с Кирова. Или с твоя приятел, пазителя. Не зная. С някого, който знае нещо. С някого, на когото имаш доверие.
— На Лиса няма да й хареса — замислих се аз. — Нито на мен.
— Да, но на всички нас понякога ни се налага да вършим неща, които не харесваме. Такъв е животът.
Отново се раздразних.
— Ти какво, да не би да посещаваш някакви специални курсове по психология след часовете?
През лицето му пробягна усмивка.
— Ако не беше толкова сбъркана, с теб би било много забавно.
— А най-забавното е, че и аз си мисля същото за теб.
Той не каза нищо повече, но усмивката му се разшири и бързо се отдалечи.
Глава 17
Няколко дни по-късно Лиса ме видя пред столовата и ми съобщи смайваща новина.
— Чичо Виктор ще изведе Натали от кампуса за този уикенд. Ще пазаруват в Мисула за бала. Казаха ми, че мога да отида с тях.
Нищо не отговорих. Тя се изненада от мълчанието ми.
— Не е ли страхотно?
— За теб да, предполагам. Но мен не ме очакват нито пазаруване в молове, нито танци.
Тя се усмихна развълнувано.
— Той казал на Натали, че може да вземе още две приятелки, освен мен. И аз я убедих да избере теб и Камила.
Махнах с ръка.
— Е, много благодаря, но след часовете не ми е позволено да отскачам дори до библиотеката. Така че никой няма да ме пусне в Мисула.
— Чичо Виктор смята, че ще успее да убеди директор Кирова да те пусне. И Дмитрий също ще се опита да й въздейства.
— Дмитрий?
— Да. Той трябва да ме съпровожда, ако ще напускам кампуса. — Тя се усмихна, погрешно възприела интереса ми към Дмитрий като въодушевление от перспективата да обикалям щандовете в мола. — Най-после са определили размера на наследството ми и отново имам издръжка. Така че ще можем да си купим и други неща, освен дрехи. А щом ти позволят да отидеш до мола, ще трябва да ти разрешат да отидеш и на бала.
— Нима ще ходим на бала? — попитах. Никога досега не бяхме го правили. Да се влачим на благотворителни училищни забави? Няма начин.
— Разбира се, че не. Но ти много добре знаеш, че ще има какви ли не тайни купони. Ще се появим за малко на бала, а после ще се измъкнем тихомълком. — Въздъхна щастливо. — Мия ще се пръсне от завист.
Продължи да ми описва всички магазини, които ще обиколим, всички готини неща, които ще си купим. Да си призная, развълнувах се от мисълта да се сдобия с някои нови дрешки, но дълбоко се съмнявах, че тези фантастични планове ще се осъществят.
— О, хайде — развълнувано продължи Лиса. — Трябва да видиш обувките, които Камила ми зае. Никога не съм предполагала, че носим един и същи номер. Почакай. — Отвори раницата си и започна да рови трескаво в нея.