Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Точно в определения час забеляза самотна кола, която се отдели от магистралата „Крал Фейсал“, водеща към летището, и влезе в страничната улица. Колата намали ход, няколко коли от магистралата я осветиха, после потъна в тъмнината.
Спря на мястото, което беше описал в съобщението за Ал-Халифа. От нея излязоха мъж и жена. Те се огледаха, увериха се, че друга кола не ги е проследила от магистралата, и продължиха бавно към едно празно място с няколко дървета.
На Абу Фуад и жената им бе казано да чакат до половин час. В случай че бедуинът не се появи, трябваше да се приберат. Всъщност те чакаха четирийсет минути, преди да се върнат при колата. И двамата бяха разочаровани.
— Трябва да са го задържали — рече Абу Фуад на спътничката си. — Може би иракски патрул. Кой знае? Във всеки случай, ще трябва да започна отначало.
— Смятам, че си луд да му се доверяваш — рече жената. — Ти всъщност не знаеш кой е той.
Говореха тихо, а ръководителят на кувейтската съпротива оглеждаше улицата за иракски войници.
— Той знае какво върши и е много хитър, работи като професионалист. Повече от това не ми трябва. Бих искал да си сътруднича с него, ако е съгласен.
— Тогава и аз нямам нищо против.
Жената изпищя. Абу Фуад подскочи на мястото си.
— Не се обръщайте! Нека просто поговорим — обади се гласът от задната седалка. В огледалото за обратно виждане кувейтецът видя бедуинска куфия и долови миризмата на човек, който живее при полеви условия. Въздъхна с облекчение.
— Безшумно се придвижваш, бедуине.
— Не обичам да вдигам шум, Абу Фуад. Той привлича иракчаните.
Зъбите на Абу Фуад проблеснаха под черните мустаци.
— Много добре, сега вече се намерихме. Да поприказваме. Между другото, защо се скри в колата?
— Ако срещата беше клопка за мен, първите ти думи, когато влезе в колата, щяха да бъдат различни.
— Сам щях да се изоблича…
— Разбира се.
— И тогава…?
— Щеше да си мъртъв.
— Разбирам.
— Коя е спътничката ти? Не съм казвал нищо за придружители.
— Ти определи срещата, аз бях този, който трябваше да рискува. Тя е доверен колега, Асрар Кабанди.
— Много добре. Моите поздравления, госпожице Кабанди. За какво искате да говорим?
— За оръжие, бедуине. Автомати Калашников, съвременни ръчни гранати, Семтекс-Х. Ако разполагат с такива неща, моите хора могат да сторят много повече.
— Твоите хора ги залавят много лесно, Абу Фуад. Десет заобиколени в една къща от цяла рота иракска пехота под ръководството на АМАМ. Всички разстреляни. Всичките младежи.
Абу Фуад не каза нищо. Това беше голям провал.
— Девет — рече най-сетне той. — Десетият се направил на мъртъв и се измъкна по-късно. Ранен е и се грижим за него. Той ни каза.
— Какво?
— Че са били предадени. Ако беше умрял, нямаше да знаем.
— Аха, предателство. Винаги съществува опасност от такова нещо в едно съпротивително движение. А предателят?
— Знаем го, разбира се. Смятахме, че може да му се доверим.
— Но той е виновен, така ли?
— Така изглежда.
— Само изглежда ли?
Абу Фуад въздъхна.
— Оцелелият се кълне, че само единайсетият мъж е знаел за срещата и адреса. Но нищо чудно да е имало изтичане на информация и от друго място; или пък някой от тях да е бил проследен…
— Тогава заподозреният трябва да бъде подложен на изпитание. И ако е виновен, да бъде наказан. Госпожице Кабанди, бихте ли ни оставили за малко насаме?
Младата жена погледна Абу Фуад и той й кимна. Тя излезе от колата и се отдалечи. Бедуинът обясни внимателно и подробно на Абу Фуад какво иска от него.
— Няма да изляза от къщата преди седем — завърши той, така че при никакви обстоятелства не трябва да се обаждаш преди седем и половина. Разбра ли?
Бедуинът се измъкна от колата и потъна в мрака. Абу Фуад потегли сам, после взе госпожица Кабанди и двамата се прибраха заедно.
Бедуинът не видя повече жената. Асрар Кабанди бе заловена от АМАМ, дълго изтезавана, подложена на масово изнасилване, застреляна и обезглавена. Но никого не бе издала.
Тери Мартин се обади по телефона на Саймън Паксман, който продължаваше да е затрупан с работа и би се радвал, ако не го прекъсваха. Прие разговора само защото беше започнал да харесва придирчивия професор по арабистика.
— Зная, че ставам досаден, но имаш ли някакви връзки в Правителствения щаб на съобщенията?
— Да, разбира се — рече Паксман. — Предимно в арабския сектор. Познавам директора му.
— Можеш ли да ми уредиш среща с него?
— Предполагам, че да. Какво имаш предвид?
— Става дума за онова, което постъпва тези дни от Ирак. Разбира се, разучих всички речи на Саддам, изгледах репортажите за заложниците, човешките щитове и нескопосаната им пропаганда по телевизията. Но бих искал да видя дали няма нещо друго, пропуснато от тяхното министерство на пропагандата.