Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Глава 8
Майк Мартин посети гроба на моряка Шептън в гробището Сулайбихат на 1 октомври и откри молбата на Ахмед Ал-Халифа.
Не беше много изненадан. Ако Абу Фуад беше чул за него, то той също знаеше за разрастващото се кувейтско съпротивително движение и за неговия призрачен водач. Очевидно срещата им беше неизбежна.
За шест седмици положението на иракските окупационни сили коренно се бе променило. При нахлуването си не бяха срещнали никаква съпротива и започнаха окупацията с непоклатимо самочувствие, уверени, че престоят им в Кувейт ще бъде също така безпроблемен.
Ограбването беше лесно и доходно, опустошаването — забавно, а използването на жените доставяше удоволствие. Така е било с всички завоеватели още от времето на Вавилон.
Кувейт се оказа тлъста плячка, готова да бъде разграбена. Но за шест седмици плячката се окопити и започна да отвръща на удара. Повече от сто войници и осем офицери бяха изчезнали или намерени убити. Изчезванията не можеха да се обяснят с дезертиране. За пръв път окупационните сили изпитваха страх.
Офицерите вече не смееха да пътуват сами, а настояваха за пълен камион с охрана. Сградите на щабовете трябваше да се охраняват денонощно и се стигна дотам, че иракските офицери започнаха да гърмят над спящите часови, за да ги държат будни.
Нощем никой не си подаваше носа навън. Излизаха само значителни войскови подразделения. Щом паднеше мрак, войниците, охраняващи бариерите, се скриваха в укрепленията си. Въпреки това избухваха мини, камиони хвръкваха във въздуха или закъсваха по пътя, летяха гранати, войници изчезваха, а после ги намираха в канализацията или по сметищата с прерязани гърла.
Нарастващата съпротива принуди Върховното командване да замени Народната армия със Специалните сили — добре подготвени бойни части, които би трябвало да са на фронтовата линия, в случай че американците дойдат. За Кувейт първите дни на октомври бяха, ако си послужим с думите на Чърчил, не началото на края, а краят на началото.
Когато прочете съобщението на Ал-Халифа, Мартин нямаше как да му отговори, затова остави там своето едва на следващия ден.
Бе съгласен да се срещнат, казваше той, но при неговите условия. За да могат хем да използват преимуществото на мрака, хем да избегнат полицейския час в десет вечерта, той предлагаше среща в седем и половина. Даваше точни указания на Абу Фуад къде да паркира колата си в малката градинка, в която ще се срещнат. Посоченото място беше в квартала Абрак Хейтан, близо до главния път от града към вече разрушената аерогара.
Мартин знаеше, че районът е застроен с традиционните каменни къщи с плоски покриви. Той щеше да е на един от тези покриви два часа преди срещата, за да види дали някой не следи кувейтския офицер; дали след него вървят собствените му телохранители или иракчани. Офицерът от САС продължаваше да е на свобода и да воюва във враждебно обкръжение, защото не поемаше рискове, никакви рискове.
Не знаеше как Абу Фуад гледа на сигурността и не смяташе, че представите му са блестящи. Определи срещата за вечерта на седми и остави отговора си под мраморната плоча. Ахмед Ал-Халифа го взе оттам на четвърти.
На външен вид д-р Джон Хипуел не приличаше на ядрен физик, още по-малко на един от онези учени, които прекарват работното си време зад плътната охрана на Управлението за атомни оръжия в Олдърмастън, разработвайки плутониеви бойни глави за ракетите Трайдънт, които предстояха да бъдат монтирани. Но именно в качеството си на такъв се яви на следващото заседание на комитета „Медуза“.
Страничен наблюдател би го взел за фермер от графствата край Лондон, който би бил по на мястото си сред кошара с тлъсти агнета, отколкото сред смъртоносните дискове от плутоний.
Макар времето да бе все още меко, той носеше, както и през август, карирана риза, вълнена връзка и сако от туид. Преди да започне да докладва, той напълни лулата си със ситно нарязан тютюн. Носът на сър Пол Спрус потрепери от отвращение и той даде знак да засилят климатичната инсталация.
— Е, господа, добрата новина е, че нашият приятел господин Саддам Хюсейн не разполага с атомна бомба. И няма да разполага още дълго време — рече Хипуел и потъна в облак бледосин дим.