Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Трябваше отново да се свърже с Рияд и да поиска указания. Междувременно щеше да даде на Абу Фуад почти всичко. На юг от границата имаше още; само трябваше да намери начин да го пренесе.
— Къде искаш да ти го предам? — попита той.
— Имаме склад на пристанището Шуайх. Съвсем сигурно е. Там складират риба. Собственикът е наш човек.
— След шест дни — рече Мартин.
Споразумяха се за времето и мястото, където верен помощник на Абу Фуад щеше да се срещне с бедуина и да го преведе до склада. Мартин описа колата, която ще кара, и горе-долу как ще изглежда.
Същата вечер, но два часа по-късно, поради разликата във времето, Тери Мартин седеше в тих ресторант, недалеч от апартамента си, и въртеше чаша вино в ръка. Гостенинът, когото очакваше, се появи след няколко минути — възрастен мъж с прошарена коса, очила и папионка на точки. Той се огледа въпросително.
— Моше, насам.
Израелецът се забърза към мястото, където се бе изправил Тери Мартин, и прочувствено го поздрави:
— Тери, мило момче, как си?
— По-добре след като те виждам, Моше. Не бих позволил да минеш през Лондон, без да се срещнем поне за една вечеря.
Израелецът беше достатъчно възрастен, за да бъде баща на д-р Мартин, но ги свързваха общи интереси. И двамата бяха учени и запалени изследователи на древните близкоизточни арабски цивилизации, на тяхната култура, изкуство и език.
Професор Моше Хадари имаше богат опит зад гърба си. Като млад беше участвал в разкопки на много места из Светата земя с Ител Ядин, професор и генерал от армията. Най-много съжаляваше, че като израелец по-голямата част от Близкия изток беше затворена за него, дори за научна работа. Въпреки това беше един от най-добрите в своята област, а специализацията му бе достатъчно тясна, че да познава всички свои колеги.
Храната беше отлична и разговорът се въртеше около най-новите проучвания, около последните прозрения за това, какъв е бил животът в близкоизточните царства преди десет века.
Тери Мартин знаеше, че е обвързан от Закона за държавната тайна, затова не можеше да говори за новото си амплоа, откак бе прикрепен към Сенчъри Хаус. Но докато си пиеха кафето, разговорът съвсем естествено се завъртя около кризата в Персийския залив и опасността да избухне война.
— Мислиш ли, че ще се изтегли от Кувейт, а, Тери? — попита професорът. Мартин поклати глава:
— Не, той не може да го направи, освен ако не му предложат отстъпки, които да използва за оправдание. Отиде ли си, гол пада.
Хадари въздъхна.
— Толкова съсипия — рече той, — през живота си видях толкова много съсипия. Всички тези пари, които можеха да превърнат Близкия изток в земен рай; толкова талант, всички тези загинали младежи. И за какво? Тери, ако има война, англичаните ще се бият ли заедно с американците?
— Разбира се. Вече изпратихме Седма бронирана бригада и, доколкото зная, Четвърта бронирана ще я последва. Това прави цяла дивизия, без да се броят изтребителите и бойните кораби. Не се тревожи. В тази война Израел не само може, но и трябва да стои настрана.
— Да, зная — рече израелецът тъжно. — Но още много млади мъже ще трябва да умрат.
Мартин се наведе напред и потупа приятеля си по ръката.
— Виж какво, Моше, този човек трябва да обуздан. Рано или късно. Ако не другите страни, то поне Израел трябва да знае колко далеч е стигнал той с разработването на оръжия за масово унищожение. В известен смисъл ние чак сега започнахме да си даваме сметка за размерите на онова с което разполага.
— Но нашите хора помагат, разбира се. Вероятно сме главната му цел.
— Да, това показва анализът на целите — рече Мартин. — Главният ни проблем е, че нямаме разузнаване на място. Просто не разполагаме с първокачествени разузнавателни сведения от Багдад. Нито англичаните, нито американците, а и твоите хора също.
Двайсет минути по-късно вечерята приключи и Тери Мартин изпрати професор Хадари до едно такси, което да го отведе до хотела.
Около полунощ по заповед на Хасан Рахмани от Багдад в Кувейт бяха въведени три пеленгаторни станции.
Тези антени бяха разработени така, че да проследяват източника на радиовълни и да го засичат по компаса. Едната беше неподвижна, монтирана на покрива на висока сграда в Ардия, един от крайните южни квартали на Кувейт Сити. Чинията й беше насочена към пустинята.
Другите две станции бяха подвижни — големи затворени камиони с чинии на покрива, вграден генератор за електроенергия и затъмнена вътрешност, където операторите можеха да седят пред таблата си и да пускат мрежите си за предавателя, който търсеха и за който знаеха, че вероятно се намира някъде в пустинята — между града и саудитската граница.