Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Алтернативата би била разпространяването на високотехнологично оръжие, а при това положение годините на Студената война ще започнат да ни се струват като ера на мир и спокойствие.
Втората поука е свързана с набирането на информация. В края на Студената война мнозина се надяваха, че това лесно ще бъде ограничено. Действителността доказа обратното.
През седемдесетте и осемдесетте години техническият напредък в набирането на електронна и радиоинформация беше така внушителен, че правителствата на Свободния свят, изправени пред скъпо струващите чудеса, създавани от учените, останаха с убеждението, че машините сами ще вършат тази работа. Ролята на „човраза“, събирането на информация от хора, беше принизена.
По време на Войната в Персийския залив западното техническо магьосничество беше приложено в цялата си пищност и, отчасти поради внушителната му цена, се приемаше, че е на практика непогрешимо.
Но не стана така. Благодарение на професионализъм, находчивост, хитрост и много труд, голяма част от иракския арсенал и средствата за неговото производство вече бяха скрити и така замаскирани, че машините не ги виждаха.
Пилотите летяха с много кураж и професионализъм, но често и те биваха измамени от хитростта на онези, които измисляха макетите и маскировката.
Това, че бактериологичното оръжие, бойните газове и ядреният капацитет не бяха включени в действие, напомня за заключението по повод Ватерло: „За съвсем дяволски мъничко.“
Накрая стана ясно, че за определени задачи, на определени места, все още няма какво да замени най-старото средство за набиране на информация: човешкото око, Модел Първи.