Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Заключенията на британските и американските екипи се потвърдиха взаимно до последната подробност.
Тери Мартин и Саймън Паксман напуснаха заседанието и се отправиха бавно през Уайтхол под топлите лъчи на приятното октомврийско слънце.
— Отдъхнах си! — рече Паксман. — Оня Хипуел беше съвсем категоричен. Очевидно американците са напълно съгласни с него. Копелето не е стигнало доникъде с атомната си бомба. Един кошмар по-малко.
Разделиха се на ъгъла, Паксман пресече Темза към Сенчъри Хаус, Мартин пресече Трафалгар Скуеър и се насочи по Сейнт Мартин Лейн към Гауър Стрийт.
Да се установи дали и какво притежава Ирак, е едно, да се открие къде точно се намира то, е съвсем различно нещо. Потокът от снимки не спираше. КХ-11 и КХ-12 се носеха по небето и само снимаха.
Към октомври в небесата се появи още едно средство, един нов американски разузнавателен самолет, толкова секретен, че и Конгресът на САЩ не знаеше за него. Носеше кодовото название Аурора и обикаляше земното пространство, достигайки скорости от порядъка на Мах 8, почти 8000 километра в час, възседнал собственото си огнено кълбо — ефекта на отблъскването — далеч над иракските радарни инсталации или противосамолетните ракети. Дори техниката, с която разполагаше вече агонизиращият Съветски съюз, не бе в състояние да засече Аурора, която бе заменила легендарния Блакбърд.
По някаква ирония, докато Блакбърд беше постепенно изтеглян от въоръжение над Ирак, през същото лято вършеше работата си едно още по-престаряло „вярно другарче“. Почти на четирийсет години, то носеше прякора Змеицата — Ю-2 все още летеше и правеше снимки. През 1960-а Гари Пауърс бе свален в един Ю-2 над Свердловск, в Сибир, и точно такъв самолет откри първите съветски ракети, които бяха разположени в Куба през лятото на 1962-ра, макар че не друг, а Олег Пенковски ги определи като нападателни, а не като отбранителни оръжия, като по този начин помете лъжливите протести на Хрушчов и пося семената на бъдещото си унищожение.
Ю-2 от 1990-а беше преоборудван и превърнат от „зрител“ в „слушател“ и получи новото название ТР-1, макар че продължаваше да снима.
През есента на 1990-а цялата тази информация от професори и учени, аналитици и тълкуватели, проследяващи и наблюдаващи, разговарящи и проучващи, разбули мъглата над Ирак, но колкото по-ясна ставаше картината, толкова по-страшна изглеждаше тя.
От хиляди източници информацията най-сетне стигаше в едно обособено и много потайно помещение два етажа под саудитското Министерство на военновъздушните сили, по пътя към старото летище. Това помещение, където военните командири седяха и заседаваха, обсъждайки своите планове (без да имат такива пълномощия от Обединените нации) за нахлуване Ирак, се наричаше просто Черната дупка.
Тъкмо в Черната дупка британски и американски военни от трите рода войски и от всички чинове — от редник до генерал, определяха местата, които ще трябва да бъдат унищожени. В резултат на това те щяха да предоставят на генерал Чък Хорнър картата на въздушната война. Тя съдържаше 700 евентуални цели. Шестстотин бяха военни — в смисъл че бяха командни центрове, мостове, летища, арсенали, складове за боеприпаси, ракетни площадки и съсредоточия на войски. Останалите сто бяха свързани с оръжията за масово унищожение — изследователски центрове, химически лаборатории, складове.
Линията за производство на газови центрофуги в Таджи влизаше в списъка, както и приблизително определеното, предполагаемо място на каскадата от центрофуги някъде под земята в комплекса Туайта!
Но линията за бутилиране на вода в Тармия я нямаше, нито пък Ал-Кубай. Никой не знаеше за тях.
Копие от пълния доклад на Хари Синклер от Лондон се добави към останалите доклади, произлизащи от различни части на Съединените щати и чужбина. Най-накрая синтез от всички тези задълбочени анализи попадна в един затворен и много дискретен мозъчен тръст на Държавния департамент, известен само на ограничен кръг от хора във Вашингтон под наименованието Група за политическо разузнаване и анализи. Тази група е нещо като аналитична оранжерия за външна политика и създава доклади, които в никакъв случай не са за обществено потребление. Всъщност този отдел е подчинен пряко и само на държавния секретар, който по онова време беше господин Джеймс Бейкър.
Два дни по-късно Майк Мартин лежеше по корем на един покрив, от който можеше да наблюдава онази част от Абрак Хейтан, където трябваше да се срещне с Абу Фуад.