Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Но той го прави, така ли? — настоя сър Пол.
— Да бе! Прави го вече цяла година. Такива центрофуги, за които стана дума… за да се пести време, ги свързваме в поредици, наречени каскади. Но трябват хиляди центрофуги, за да се направи една каскада.
— Ако са поели по този път от 1982-ра, защо им е трябвало толкова време? — заинтересува се Тери Мартин.
— Защото не можеш да влезеш в първия магазин и да кажеш: „Увийте ми една газоводифузионна уранова центрофуга“ — посочи Хипуел. — Отначало опитали, но им отказали — документите говорят за това. От 1985-а започват да купуват съставни части, за да монтират собствени центрофуги на място. Доставили са си 500 тона базов материал — ураниева жълта пита, половината от Португалия. Купили са голяма част от техниката за центрофугите от Западна Германия…
— Мислех, че Германия е подписала цяла поредица от международни споразумения, ограничаващи разпространяването на технологиите за производство на ядрени бомби — възмути се Паксман.
— Може и да са, не зная как стоят нещата от политическа гледна точка — продължи ученият. — Но са купували части отвсякъде — конструктивни стругове, специална свръхяка стомана, антикорозионни съдове, специални клапани, високотемпературни пещи, или, както ги наричат, „черепни“ пещи, защото приличат на черепи, вакуумни помпи и мехове — говорим за сериозна техника. Значителна част от това, плюс ноу-хау, са получени от Германия.
— Искам да съм наясно — обади се Хари Синклер, — Саддам разполага ли с някакви изотопно сепариращи центрофуги, които да работят?
— Да, една каскада. Работи от около година. И още една, която скоро ще влезе в действие.
— Знаете ли къде се намира всичко това?
— Заводът за монтажа на центрофугите е в един град, наречен Таджи — ето тук — отвърна ученият, подаде голяма спътникова снимка на американеца и загради с кръгчета няколко промишлени сгради.
— Работещата каскада, изглежда, се намира някъде под земята, недалеч от стария унищожен френски реактор в Туайта, реактора, наречен от тях Озирак. Не зная дали е възможно да бъде ударен с бомба. Положително е добре замаскиран и заровен дълбоко под земята.
— А новата каскада?
— Нямам представа — рече Хипуел, — може да е навсякъде.
— Вероятно е някъде другаде — предположи Тери Мартин.
— Откак израелците направиха на пух и прах кошницата, в която бяха сложили всичките си яйца, иракчаните разпръсват и дублират.
Синклер изсумтя.
— Защо сте толкова сигурни, че Саддам Хюсейн няма бомбата?
— Много просто — рече физикът. — Въпрос на време. Не го е имал достатъчно. За една елементарна, но използваема атомна бомба ще му трябват 30 до 35 килограма чист уран 235. След като е започнал от нищо преди година, дори да приемем, че работещата каскада функционира по двайсет и четири часа в денонощието, а това не е възможно, няма как да е получил необходимото количество.
Една центрофугираща програма трае най-малко 12 часа. За да се получат необходимите 93 процента чистота от нулата, са необходими хиляда такива програми. Но има и почистване, обслужване, поддръжка, повреди. Дори при хиляда центрофуги, функциониращи като каскада една година, пак са необходими още пет години. Ако през следващата година въведе още една каскада, ще съкрати времето на три години.
— Значи ще разполага с необходимите му 35 килограма най-рано през 1993-а, така ли? — намеси се Синклер.
— Точно така.
— Един последен въпрос. Ако получи въпросното количество уран, още колко време ще му трябва, за да направи атомна бомба?
— Не много. Няколко седмици. Видите ли, ако една страна се е заела да направи собствена бомба, ще работи успоредно по ядрената техника. Устройството на бомбата не е чак толкова сложно, стига да знаеш какво правиш, а Джаафар знае — знае как да направи бомба и да я задейства. Нали, по дяволите, ние го изучихме, в Харуел.
Но работата е там, че сам, при пълно натоварване Саддам Хюсейн все още не може да разполага с достатъчно готов чист уран. Да има най-много десет килограма. Не му достигат най-малко още три години.
Благодариха на д-р Хипуел за седмиците, прекарани в анализи, и заседанието свърши.
Синклер трябваше да се прибере в посолството и да напише подробните си бележки, които щяха да заминат за Америка дълбоко шифровани. Там щяха да ги сравнят с анализите на съответните американски учени, физици, привлечени от лабораториите в Сандия, Лос Аламос и най-вече „Лорънс Ливърмор“ в Калифорния, където от години една тайна секция, наречена просто Отдел „Z“, следеше разпространението на ядрената техника по света и осведомяваше Държавния департамент и Пентагона.