Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Един от камионите се намираше извън Джара, на запад от колегата в Ардия, а третият — надолу по брега, в двора на болницата „Ал Адан“, където в първите дни на нахлуването бяха изнасилили сестрата на студента по право. Пеленгаторната станция в „Ал Адан“ можеше да засече посоката на обекта, докладван от другите станции, в обсег с диаметър не повече от неколкостотин метра.
Във военновъздушната база Ахмади, откъдето навремето бе излетял Халед Ал-Халифа, в денонощна готовност чакаше боен хеликоптер Хайнд, произведен в Съветския съюз. Екипажът беше от военни пилоти, отстъпка, която Рахмани трябваше да измъкне с усилия от генерала, който командваше иракските въздушни войски. Екипите за проследяване бяха от контраразузнаването на Рахмани, доведени от Багдад и най-добрите, с които разполагаше.
Професор Хадари прекара една безсънна нощ. Едно нещо, казано от приятеля му, го бе разтревожило. Той се смяташе за лоялен израелец, произхождащ от старо семейство сефарди, което беше емигрирало в самото начало на века заедно с хора като Бен Йехуда и Давид Бен Гурион. Самият той бе роден край Яфа, когато градът беше оживено пристанище на палестински араби, и затова още от малък знаеше арабски.
Отгледа двама сина и доживя да убият единия от тях в някаква жалка засада в Южен Ливан. Беше дядо на пет внучета. Кой можеше да му каже, че не обича страната си?
Но нещо не беше наред. Ако започнеше война, щяха да загинат много млади мъже, тъй както загина неговият Зеев, макар че щяха да са англичани, американци и французи. Сега ли беше времето Коби Дрор да си отмъщава, да проявява шовинизма на малката страна?
Стана рано, плати си хотела, събра багажа си и поръча такси за летището. Преди да напусне фоайето, се повъртя край телефоните, но после се отказа.
По пътя за летището обаче каза на шофьора да се отклони от М4 и да намери телефонна кабина. Мърморейки за усилията, които това ще му струва, шофьорът все пак се подчини. Хадари извади късмет. От апартамента в Бейсуотър отговори Хилари.
— Момент — рече той, — току-що излиза.
Тери Мартин се обади на телефона.
— Аз съм, Моше, нямам много време. Кажи на твоите хора, че Институтът има източник доста нависоко в Багдад. Кажи им да попитат какво е станало с Йерихон. Довиждане, приятелю.
— Моше, сигурен ли си в това? Откъде го знаеш?
— Няма значение. Не си го чул от мен. Довиждане.
Телефонът прекъсна. Възрастният учен се качи отново в таксито и продължи към Хийтроу. Трепереше от чудовищната си постъпка. И как би могъл да каже на Тери Мартин, че той, професорът арабист от университета в Тел Авив, беше написал първия отговор до Йерихон в Багдад.
Тери Мартин намери Саймън Паксман на бюрото му в Сенчъри Хаус малко след десет.
— Обяд ли? Съжалявам, не мога. Ужасен ден. Може би утре — рече Паксман.
— Не става. Спешно е, Саймън.
Паксман въздъхна. Сигурно неговият учен бе измислил ново тълкуване на някакъв израз в иракско радиопредаване и смяташе, че то коренно ще промени смисъла му.
— Не мога да отделя време за цял обяд. Голямо вътрешно съвещание. Слушай, да пием набързо по чашка. В „Дупка в стената“ под моста Ватерло, съвсем близо до нас. В дванайсет става ли? Давам ти половин час, Тери.
— Предостатъчно — отвърна му Мартин.
Минути след дванайсет седяха в бирарията, над която прогърмяваха влаковете за Кент, Съсекс и Хампшър. Без да разкрива своя източник, Мартин разказа какво е научил сутринта.
— Майка му стара! — изруга Паксман; в съседното сепаре имаше хора. — Кой ти каза?
— Не мога да ти кажа.
— Обаче трябва.
— Виж какво, той и без това пое страшен риск. Обещах му. Той е учен, при това възрастен. Това е всичко.
Паксман помисли. Учен, свързан с Тери Мартин. Положително някой арабист. Може да е бил прикачен към Мосад. Независимо от всичко информацията трябваше час по-скоро да стигне до Сенчъри Хаус. Благодари на Мартин, остави бирата си и се забърза към неугледната сграда на Сенчъри Хаус.
Заради обедното съвещание Стив Ланг не бе напуснал сградата. Паксман го дръпна настрана и му каза всичко. Ланг отиде направо при Шефа.
Сър Колин, който не обичаше да преувеличава, заяви, че генерал Коби Дрор е „много досаден тип“, отказа се от обяда си, заповяда да му донесат нещо на бюрото и се оттегли на най-горния етаж. Оттам се обади лично по една изключително сигурна линия на директора на ЦРУ съдията Уилям Уебстър.
Във Вашингтон беше само осем и половина, но съдията беше от хората, които обичат да стават с чучулигите, и разговорът го свари вече на бюрото. Той зададе на своя британски колега няколко въпроса за източника на информацията, изръмжа недоволно поради липсата на такава, но се съгласи, че това не е нещо, което трябва да се отмине.