Портата на Птолемей

Мандрейк изтри потта от челото си.

— Призовах ви — каза той — надявам се, за последен път. — Това предизвика лек интерес. Последва шумолене, кашляне и стържене на шипове. — Ако изпълните днешната мисия — продължи той, — повече няма да призовавам никой от вас. Надявам се, че това обещание ще е достатъчно, за да изпълните стриктно тази заповед.

Кормокодран проговори; гласът му тътнеше между бивните.

— Каква е заповедта?

— В хотел „Амбасадор“ е отседнал човек на име Хопкинс. Искам да го арестувате и да го доведете тук, в тази стая. Ако отсъствам, чакайте в пентаграмите, докато се върна. Хопкинс вероятно е магьосник, със сигурност има съюзници, които могат да извикат джинове от ниско ниво, въпреки че от видяното досега, едва ли са достатъчно силни, за да ви създадат проблеми. По-опасен от Хопкинс е един висок брадат мъж. Не е магьосник, но притежава способността да издържа на магически атаки. Този човек може и да е, а може и да не е в хотела. Ако е там и успеете да го заловите или убиете, ще е добре. Но на мен ми трябва Хопкинс.

— Ще искаме описание — изсъска Муамба. — И то добро. Вие човеците всичките ми изглеждате еднакви.

Аскобол кимна.

— Да, нали? Всичките имат една и съща основна форма, имат еднакъв брой крайници и една глава… Въпреки че има и някои различни. Ако погледнеш…

Мандрейк бързо вдигна ръце.

— Така е. За щастие, Бартимеус е срещал Хопкинс и ще може да ви насочи.

Трепнах.

— Чакай малко! Това го нямаше в плана. Каза ми, че ще бъда свободен да си тръгна след като ти кажа какво се е случило.

— Съгласен съм. Но описанието ти на Хопкинс беше много общо и непълно. Не мога да го използвам. Иди с другите и посочи Хопкинс, това е всичко. Не очаквам да се бориш с него в твоето състояние. Като се върнеш ще бъдеш освободен.

Обърна се към другите и започна да дава допълнителни инструкции, но лъвицата не чу нищо. Косматите ми уши бучаха от ярост. Бях толкова вбесен, че едва се държах на краката си. Каква арогантност само! Не му пукаше да наруши едно толкова скорошно обещание, което още отекваше из стаята! Много добре, щях да отида. Нямах голям избор. Но ако някога ми паднеше в ръцете, Мандрейк щеше да се разкайва за времето, когато ме бе излъгал.

Магьосникът свърши.

— Някакви други въпроси?

— Ти няма ли да идваш с нас? — попита Ходж. Пипаше и наместваше огромното си палто от бодливка.

— Не — Мандрейк се намръщи. — За съжаление трябва да отида на театър. От това зависи остатъкът от кариерата ми. Освен това — той ме погледна, но не можах да прочета нищо в очите му — може би имам и друга среща.

Лъвицата го изгледа неумолимо.

— Ще направиш огромна грешка — отвърнах поглед. — Хайде тогава — казах на другите, — последвайте ме.