Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
От всекидневните си разговори с Лизи не можех със сигурност да кажа как се развиват нещата помежду ни. През първата седмица от отсъствието си тя поддържаше с мен онзи неприязнен тон, който възприе още преди заминаването си. Но щом й се обадих в деня, когато Програмата ми свърши — и й казах, че съм се приземил в „Телепродажби“ — за минута-две тя стана по-сърдечна.
— Наистина не трябваше да приемаш такава унизителна работа.
— Парите ми трябваха…
— Както вече казах много пъти, приятно ми е да издържам и двамата…
— Имам нужда да върша нещо — прекъснах я аз, запалвайки цигара. — Отегчен съм до смърт. И ти ми липсваш.
Тя не обърна внимание на последните ми думи и каза:
— Имам новини. — Този път сърцето ми прескочи пет удара. — Шери Лоебман — жената, която замествам — е получила всевъзможни усложнения след операцията. И аз се съгласих да продължа да я замествам.
— За колко време?
— Ще бъда тук поне още две седмици.
— Разбирам — смотолевих аз. — Все още ли съм персона нон грата в Ел Ей или мога да ти дойда на гости?
— Ти си имаш работа, забрави ли?
— Разбрах намека — отговорих.
Последва неловко мълчание, през което аз дърпах силно от цигарата.
— Пушиш ли? — попита.
Разбира се, че пак пушех. Две седмици след като бях се върнал отново към този навик, аз изпушвах по пакет на ден и бях хванал една хубава кашлица с храчки. Повторната прегръдка с цигарите беше преоткриване — в трудни времена — на опасен, но близък стар приятел; някой, който с радост ми помагаше да живея в тази криза… но на каква цена. Обаче аз не мислех за далечните рискове за сърдечносъдовата ми система или за опасността от рак на белите дробове, или за факта, че баща ми беше труп на четиридесет и седем, благодарение на убийствения бурен. Исках, копнеех за долнопробната компания на цигарите. По същия начин исках и копнеех за всичката отровна храна, която можех да погълна. И можех да заспя само след като обърна шест бирички Буш (избрани заради неоправданата им евтиния) всяка вечер.
Разбира се, знаех, че поддържам една долнопробна диета. Но не ми пукаше. Бях напълно прецакан, професионално и лично. С усърдието на новопокръстен аз бях изоставил всякаква дисциплина, бях отхвърлил умереността, бях прегърнал нещастието, което бях самият аз. Преди три месеца бях образец на амбицията и трудолюбието, траекторията ми стигаше чак в стратосферата. Един момент на безразсъдство, няколко лоши попадения, малко сериозно невнимание на домашния фронт и изведнъж…
— Алън! В колко часа е определено да се започва бизнесът в тази компания?
Говореше Бърт Рубинек. Поправка: Бърт Рубинек ревеше. Това беше четвъртият ми ден на работа — и бързо откривах, че поведението на Рубинек като пасивен кретен е пълен камуфлаж. Зад тази глупава външност се спотайваше душата на садист — човек, който изпитва постоянна нужда да съсипва живота на хората наоколо.
— Чу ли ме, Алън? — изгърмя отново Рубинек. Вдигнах поглед от компютърния си терминал. Рубинек стоеше на десет крачки от мен, едно дребно петно насред залата, известна като Вагон за добитъка. Беше с размерите на половин футболно игрище, натъпкана с малки като кутийки работни помещения. Всяко помещение си имаше компютърен терминал, стол и телефон. Във Вагона за добитъка имаше сто и двадесет работни помещения, разделени на шест подразделения, всяко от които трябваше да продава по телефона специфичните продукти на РС решения. Компютрите и софтуерът бяха най-голямото подразделение (с над 80 оператори от „Телепродажби“, работещи на телефоните), докато останалите четиридесет служители се занимаваха с директни продажби на факсове, принтери, модеми и вълнуващи аксесоари като обичайните бележници за мишката (Изпратете ни снимка на някой любим човек и ние ще я превърнем в многопластов компютърен бележник за седем работни дни!) Бърт Рубинен постоянно обикаляше коридорите и пътечките във Вагона за добитъка. Като сержант по единично обучение от морската пехота той смяташе за свое задължение да заплашва и да наказва подчинените си, да им напомня, че в голямата схема на нещата те са говна, които не струват нищо. Наблюдавайки го как работи, аз не можех да прогоня от главата си мисълта, че той си отмъщава за някои наистина ужасни години в училищния двор.