Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Тя огледа редицата покрити блюда със закуски и сви нехайно рамене, сякаш й се струваше прекалено голямо усилие да се занимава с тях. Вместо това си взе парче бекон от чинията на брат си и го сложи върху една препечена филийка.
— Сид…
— Хмм? — Тя придърпа част от вестника му към себе си. — Какво четеш?
Сейнт Джеймс не отговори. В момента преглеждаше „Оратор“ и имаше нужда от спокойствие, за да прецени прочетеното.
Беше селски вестник и в съдържанието му имаше главно местни новини. Сейнт Джеймс откри, че въпреки връзката на Мик Камбри с „Оратор“, не може да припише убийството му на прочетеното в местния вестник. Новите теми обхващаха скорошна венчавка, извършена на кея в залива Ламорна, осъждането на един крадец на чанти от Пензънс и нововъведенията, направени в някаква млекопреработвателна ферма, недалеч от Сейнт Бъриън. Имаше и статия за нанрънелското представление на „Много шум за нищо“, включително профил на момичето, което играеше ролята на Херо. Спортните новини включваха статия за местния тенис мач, а който и да се занимаваше с криминалната колонка, беше успял да изрови само пътна катастрофа, свързана със спора по правото на преминаване между шофьор на камион и една крава. Само редакторската страничка обещаваше нещо, но то бе насочено повече към бъдещето на вестника, отколкото към мотива за убийството на Мик Камбри.
На страницата имаше две колонки с мнения и седем писма. Първата колонка беше написана от Камбри — ясна статия за противодействието на притока от оръжие, прекарвано в Северна Ирландия. Втората принадлежеше на Джулиана Вендейл и третираше националната грижа за децата. Писмата, които идваха от жители както на Нанрънел, така и на Пензънс, се занимаваха със статии от предишни броеве за разрастването на селото и понижението на успеха в изпитите на шестнадесетгодишните от местното средно училище. Всичко това отразяваше усилията на Мик Камбри да направи вестника нещо повече от селски клюкарски бюлетин, но не изглеждаше в него да има нещо, което да провокира убийство.
Сейнт Джеймс помисли малко върху мнението на Хари Камбри, че синът му е работил върху тема, която да осигури успеха на „Оратор“. Очевидно, без да сподели намеренията си с него, Мик беше планирал тази статия да достигне доста по-широка публика от тази в затънтения Корнуол. Саймън се запита дали Камбри е разбрал, че синът му отнема време, пари и усилия на вестника за нещо, което изобщо е нямало да стигне до него. И ако Камбри бе открил това, как щеше да реагира? Можеше ли да замахне в гнева си, както вече бе правил в офиса на вестника?
Всеки въпрос, свързан с убийството, се въртеше около това дали е извършено предумишлено или в момент на гняв. Фактът, че бе имало свада, както и обезобразяването на трупа, предполагаше гняв. Но другите подробности — състоянието на дневната, липсващите пари — говореха за преднамереност. И дори аутопсията нямаше да отговори ясно на въпроса.
— Къде са всички тази сутрин? — Сидни стана от масата и занесе кафето си до един от прозорците, където се сви на тапицираната с кадифе пейка. — Какъв мрачен ден. Ще вали.
— Томи закара Дебора и Хелън да хванат влака за Лондон. От другите не съм виждал никого.
— С Джъстин също трябва да тръгваме, предполагам. Той е на работа утре. Виждал ли си го?
— Не и тази сутрин.
Сейнт Джеймс не тъгуваше особено заради това. Откриваше, че колкото по-малко вижда Брук, толкова по-добре се чувства. Можеше само да се надява на сестра му да й дойде умът в главата и да изхвърли този човек от живота си.
— Може би ще го измъкна от стаята му — каза Сидни, но не направи опит да стане, а продължи да отпива кафе и да гледа през прозореца, докато при тях дойде лейди Ашъртън. По дрехите й личеше, че не е дошла да закусва: носеше сини джинси с навити над глезените крачоли, мъжка бяла памучна риза и бейзболна шапка. В ръцете й имаше тежки градинарски ръкавици, които шляпна енергично в дланта си.
— Значи си тук, Саймън. Добре! — каза тя. — Би ли дошъл с мен за момент? Става дума за апаратите на Дебора.
— Намерихте ли ги? — попита Сейнт Джеймс.
— Да сте ги намерили? — повтори изненадано Сидни. — Да не би като капак на всичко и Деб да си е загубила фотоапаратите?
Тя поклати мрачно глава и се върна на масата, където взе частта от вестника, оставена от брат й.
— В градината — каза лейди Ашъртън и поведе Сейнт Джеймс навън, където соленият вятър бързо довеждаше сърдити сиви облаци от морето.