Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Да не би да очакваш да ти повярваме? — рязко ме прекъсна Вещицата с тревожно потръпване на носа.
Хвърлих й мъртвешка усмивка:
— Точно това очаквам, Мишел. А и, честно казано, то никак не бива да те шокира. „Инвестърс Сентър“ си беше лицензирана брокерска фирма с отдел за правен надзор, търговски отдел и всичките му там джуфки. Та тя дори членуваше в НАСД! В никакъв случай не беше част от сенчестата икономика.
На всеки два месеца изкарваха ново акционерно дружество на борсата и още на заглавната страница на проспекта му пишеше: „Сделката е одобрена от Комисията за търговия с ценни книжа“. — И свих рамене. — Недейте забравя и състоянието, в което се озовах там. Когато стъпих за пръв път в „Инвестърс Сентър“, се чудех откъде да намеря пари да си платя наема. И точно тази мисъл беше двигателят зад всичките ми решения. — Пуснах навременна въздишка. — Не знам ще съумея ли да ви го обясня по-добре, но поне ще ви призная, че след като разреших проблема с наема, започнах да забелязвам туй-онуй. В началото се мъчех да ги оправдая пред себе си, но с течение на времето забелязах, че ми става все по-трудно. И в душата си се чувствах все по-зле и по-зле.
— Ами, като се чувстваше толкова зле, защо не взе да напуснеш?
— Ако щеш ми вярвай, Мишел, но точно това имах предвид, когато се запознах с Дани. То поначало така и стана първата ни среща: излежавах се на терасата на апартамента ни, след като бях избягал от работа. Бях в обичайното си за целта облекло — бял хавлиен халат — и се чудех накъде да поема в живота. Вече бях понатрупал бая спестявания, така че не бях притиснат от обстоятелствата. Пред мен стояха всякакви опции, освен тази да отворя брокерска фирма. Нея от самото начало я бях изключил.
Беше към средата на юни, когато Джордж ме привика в офиса си и каза: „Собствениците на «Инвестърс Сентър» трупат цяло състояние. Не смяташ ли, че е позорно да се оставят толкова много пари на масата?“.
А моят отговор гласеше: „Не, нямам никакво желание да съм собственик на брокерска фирма, особено ако ще е от рода на «Инвестърс Сентър».“ Раната от провала на бизнеса с месо и морски продукти беше все още прясна, а и бях осъзнал, че всеки вид бизнес изглежда привлекателен, докато го гледаш отвън; истинската картина ти става ясна едва след като се потопиш вътре. Джордж, естествено, нямаше подобна представа, тъй като в миналото си не беше се занимавал с никакъв бизнес. Затова му се привиждаха само доларови знаци, без нито един пасив.
— Значи, се запозна с Дани, докато беше на терасата си? — подсети ме Копелето.
— Точно така. По онова време живеех на четвъртия етаж, а Дани играеше със сина си на детската площадка. Тогава Джонатан беше на две и постоянно ми се набиваше в очите със страхотната си платиненоруса коса. Беше невероятен сладур. На Дани обаче май бързо му писна да се прави на добър баща, та след някоя и друга минута се оттегли настрана и запали цигара. По някое време погледите ни се срещнаха и му хвърлих дружелюбна съседска усмивка.
Сега като се сещам, през оня ден, изглежда, най ме шокира напълно нормалният му вид. Около него витаеше някаква аура на басп, сякаш току-що е слязъл от борда на „Мейфлауър“. Беше по светлосин къс панталон за голф и поло блуза с къс ръкав в същия цвят. Това или е ансамбъл за голф, или за яхта, рекох си. Трудно ми беше да преценя. Но във всеки случай нямаше начин да позная, че е евреин.
Копелето втренчи объркан поглед в мен. А аз продължих:
— Та докато си разменяхме поздрави с Дани, забелязах, че Джонатан се е изкатерил до върха на пързалката към езерото. В началото се впечатлих, тъй като ми се стори страхотно постижение за двегодишно дете, но после ми мина през ум да предупредя все пак Дани.
В същия миг Джонатан изгуби равновесие, аз изкрещях: „Дани! Синът ти!“, а Дани се извърна и само успя да изгледа как детето падна от пързалката и се стовари на плочника с тежестта на оловен балон. — Млъкнах и поклатих мрачно глава. — Да ви кажа честно, отпърво си помислих, че е умряло, понеже лежеше, без изобщо да мърда. А и самият Дани се беше вкаменил от ужас.
Но след няколко болезнени секунди Джонатан все пак вдигна глава и се заоглежда, но още не плачеше. Започна едва след като улови погледа на Дани, и то яката: разпищя се с всичка сила и замята ръце и крака. Реших, че като добър съсед би трябвало да сляза и да помогна на Дани.
Докато сляза обаче, Дани го бе вдигнал на ръце, а Джонатан беше надул докрай гайдата. „Да викна ли жена ти?“ — попитах Дани. А той подскочи от ужас: „Боже мили! Всеки друг, но не и нея! Ако щеш, на полицията се обади, да ме арестуват за това, че съм лош баща, само на жена ми не се обаждай, умолявам те!“.