Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Единственият проблем беше, че на мен тия пари вече не ми трябваха. И се изкуших да му кажа „Еби си майката бе, приятел! Къде беше с шибаната си чекова книжка, когато наистина имах нужда от теб?“. Естествено, премълчах. Честно казано, имаше нещо в Главчо, което ми харесваше. Ако трябва да съм искрен, и до днес усещам някаква топлота спрямо него, макар и самият аз да не знам защо. Все едно да си имаш едно голямо бебе-куче, което ти опикава и осира цялата къща, но знаеш, че го прави съвсем невинно, просто не може да се контролира. А и на сутринта можеш да се обзаложиш, че вече е на поляната пред къщата ти и ти носи новия вестник.
Както и да е, двамата се срещнахме в едно гръцко ресторантче близо до „Инвестърс Сентър“ и още със сядането Кени ми връчи чек за триста долара и се извини, че е разбил камиона ми. После ми цитира приказките на братовчед му Джеф, че съм бил най-големият гявол, и обяви, че мечтата му била да работи като моя дясна ръка. — Поклатих глава и се засмях на глас. — Най-смешното е, че в това отношение Кени се оказа далеч по-прозорлив от мен. Още тогава бе убеден, че от мен ще излезе следващото чудо на Уолстрийт, докато моите амбиции в тази насока бяха кръгла нула. Все още бях депримиран от провала в месния бизнес, а и толкова бях влюбен в Дениз, че не желаех нищичко да променям.
— Защо Кени хранеше такава вяра в теб? — присви очи Агента маниак. — Хубаво, чул те е как говориш на едно от събранията в месарската фирма, но оттам до пълното доверяване е голям скок.
— Да… — отвърнах неопределено. — Всъщност пропуснах нещо много съществено. Как да ви кажа? В себе си никак не бях уверен, че от Кени ще стане борсов деятел, така че вместо веднага да се заема с обучението му, го поканих още същата вечер да дойде в „Инвестърс Сентър“, та да му демонстрирам нагледно какво значи да си брокер. И едва след като ме чу да говоря, той се закле да ми е верен. Това по-убедително ли ви звучи?
Агента маниак кимна. Кимнах му и аз, после се отдадох за миг на спомена за онази вечер. И се разсмях на глас.
— Какво му е смешното? — сряза ме Копелето.
— Нищо, нищо. Няма значение — поклатих веднага глава.
— Нас пък ни интересува — отговори ми той.
— Ами, щом настоявате — рекох им с усмивка аз, после разкърших бавно врат. — Окей… Вместо да дойде право в „Инвестърс Сентър“, Кени предложи да ме закара дотам. И когато спря пред дома ми, не беше сам, а с приятелката си. — Млъкнах за секунда и извих устни при спомена за нея. — С две думи казано, циците й бяха като две топки за американски футбол, а устните й — като на златна рибка. Не бих я описал като красавица, но рядко бях виждал по-секси парче.
Та двамата се нагласиха в борсовата зала да ме гледат как действам по телефона. Аз, естествено, попреигравах заради Златната рибка, която буквално ме събличаше с очи, докато рекламирах стоката на клиентите си. Вечерта приключи сравнително добре — изкарах около три хилядарки — а по едно време я чух да шепне на Кени как се била овлажнила само от това, дето ме слушала. Едва по пътя към дома обаче успях да се убедя в способностите на Златната рибка, че и в тези на Кени Грийн.
Кени шофираше червения си форд-мустанг, аз бях на дясната седалка, а Златната рибка бе кацнала помежду ни на разделителната облегалка само по една минитениска до над пъпа и ухаеше на някакъв страхотно секси парфюм. Намирахме се на магистралата „Крос Айлънд Паркуей“, близо до изхода за Бейсайд, когато Кени се обърна към нея: „Кажи му бе, сладур!“.
„Не мога, Кени! Срам ме е!“ „Добре, аз ще му кажа тогава — рече Кени. И се обърна към мен: — Толкова се възбуди, докато те гледаше как продаваш, че иска да ти извърти една свирка. А пък как ги върти — да не ти разправям! Способна е да отнесе хрома от цял камион! Виж й само устните. Я ги свий, сладурано!“
Хвърлих невярващ поглед на Златната рибка, а тя прикова очите ми, после направи чувствена муцка със страхотните си плътни устни. След което закима срамежливо с глава, един вид: „Наистина бих желала да ви го издухам, господине!“.
Млъкнах за миг, да намеря подходящите думи.
— Най-честно ви казвам, че имах пълното намерение да се съпротивя на чара на Златната рибка; ами че аз бях влюбен с цялата си душа и сърце в Дениз и до този момент никога не й бях изневерявал. Златната рибка обаче захвана да ме гали по джинсите и да си завира футболните топки в лицето ми. И докато още не се бях осаферил от тези й действия, взе че се свлече на пода пред краката ми и бавно свали ципа. — Спрях и тъжно поклатих глава. — Та с две думи казано, Златната рибка ми надделя и преди да се усетя, вече ми правеше световна свирка, докато се движехме с пълна скорост по „Крос Айлънд Паркуей“.