Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1988-а, за която ви говоря, Кени и Виктор бяха на нож. Едва впоследствие разбрах, че било заради мен.
— Защо? — попита Агента маниак.
— Защото Виктор възприе като лична обида това, че Кени ми се е заклел във вярност. Още от детските си години двамата все планирали да подхванат общ бизнес; и тъй като Виктор бе по-умният, негласно се смяташе за водач на двойката. Дори Когато Кени доведе Виктор в месарската ми фирма, то е било единствено с цел Виктор да проучи нещата, да види дали си заслужава двамата с Главчо да ми откраднат идеята — което явно не си е заслужавало. Но ако избързаме с осемнадесет месеца напред, може да се каже, че същите сили са действали и когато Кени най-неочаквано ми се обади и обяви желанието си да става брокер.
В началото възнамерявал най-искрено да научи всичко, което може да научи, а после да се сдуши с Виктор. Кени обаче не е разчитал, че ще се шашне, като ме чуе как говоря по телефона. Изведнъж осъзнал, че на тоя свят има и хора, далеч по-умни от възлюбления му Виктор Уонг. И променил привързаността си: вместо да се мъчи да изцеди знания и мъдрост от мозъка ми, възприел противоположния подход — да се раздаде до капка, но да ме изтласка нагоре… да ме направи крал на положението.
— Ама че гнусна история — измърмори Агента маниак.
— Прав си. Но да приключим с Виктор Уонг. Кени се опита да го вкара в играта още докато бяхме в „Инвестърс Сентър“. Умолявал е Виктор да ми се закълне във вярност, но Виктор му отказал — той е прекалено горд човек. Вместо това се надсмял над цялата борсова идея и продължил да търгува с кокаин. — Тук свих рамене. — Но само за няколко месеца аз бързо се сдобих с голяма власт и вратата се затръшна в лицето на Виктор. За по-малко от година „Стратън“ стана онова, което беше, и повечето от приятелите му започнаха работа при мен. И най-смотаните изкарваха по няколкостотин хиляди годишно; най-кадърните правеха милиони, а неколцина най-най — десетки милиони долара. Именно тях поставих начело на техни собствени фирми, които използвах за разгръщането на пъклената си империя и за озадачаване на регулаторните органи. С течение на времето Виктор оглави една от тези фирми — „Дюк Сикюритийз“ — а аз се съгласих да го финансирам единствено за да угодя на Главчо.
По онова време бях върл противник на тази идея, понеже Виктор ми бе пределно ясен: човек, който внушава, че някой го е обидил, и таи в себе си злоба. По тази причина не можеше да е верен нито на мен, нито на когото и да било друг. Хич не се заблуждавай, Мишел — взрях се в черните очи на Вещицата, — Виктор винаги си е бил и си остава ненормалник: деветдесет кила неразрушими мускули, обгърнати от двайсет и пет кила обилни тлъстини, и не му пука да се сбие с когото и да било. Имаше даже един случай, в който провеси през прозореца на апартамента ми на петдесет и втория етаж моя гей иконом, и то чак след като бе размазал физиономията му до състоянието на суров хамбургер!
Тъмничарите ми ме гледаха невярващо.
— Малцина я знаят тази история. Моят гей иконом ми отмъкна петдесет хиляди долара, след като Надин го завари да провежда гей оргия в апартамента ни. — Свих рамене. — Мога да навляза и в повече гнусни подробности, ако желаете, но ви уверявам, че насилието никога не е играло някаква роля в „Стратън“. Случаят с иконома се явяваше единично отклонение, както и доказателство за жестокостта на Виктор. Дани, от друга страна, изобщо не е дивак. В мига, в който зърна кървящото лице на Патрик, избяга в банята да повръща.
Копелето вдигна показалец да ме прекъсне:
— Извинявай — рече и зашепна нещо в ухото на Агента маниак. После към тях се присламчи и Вещицата и направи своя принос.
Не се и помъчих да ги подслушам. И така не можех да се начудя как бях успял тъй тотално да изгубя контрол над живота си. Ако се бях вслушал в съветите на майка ми и бях следвал медицина, сега сигурно щях да съм сърдечен хирург, като първия ми братовчед. Или можеше да съм ортопед, като другия ми братовчед. Или щях да съм адвокат, като моя брат светец Боб. Знае ли някой? Всичко бе толкова объркано.
В този момент тъмничарите ми свършиха да се наговарят.
— Окей — рече Копелето. — Да минем сега към Дани. Кога в крайна сметка се срещнахте?
— Юни 1988-а — рекох след кратък размисъл. — Горе-долу по времето, когато се канех да напусна „Инвестърс Сентър“. Вече ми беше ясно, че цялата фирма е една огромна измама и че ако не се махна веднага, клиентите ми ще бъдат живи одрани. — Замислих се за миг върху думите си. — „Измама“ е може би прекалено силно казано. Защото според мен действията ми всъщност не бяха незаконни.