Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— И какво представлява едно старо бойно куче от Уолстрийт? — полюбопитства Копелето.
— Човек, който е работил прекалено дълго на Уолстрийт, който е виждал периоди и на „бикове“, и на „мечки“; който е бил свидетел на зашеметяващи луксове и на главозамайващи падения. Човек, който е наблюдавал как безброй хора от бедняци се превръщат в богаташи, после пак обедняват, след което отново забогатяват. Човек, видял и проститутките, и дрогата, и залаганията на баснословни суми, свидетел на прехода на Уолстрийт от мрачната епоха на фиксирани комисиони и физическа доставка на акциите до модерната епоха, в която фирми, предлагащи шконтирани акции, се конкурират с „Мерил Линч“, а борсовите сделки се уреждат по електронен път. Много малко са останалите на този свят истински стари бойни кучета от Уолстрийт. Повечето пукнаха или от сърце, или от цироза. Затова всеки един от оцелелите е с цената на златото.
А Майк Валеноти беше представител тъкмо на тази отмираща порода. Сигурно трябваше да се сетя веднага щом го видях. Да забележа опустошения от битките поглед, с който слушаше празнословията на Джордж и Лестър. Наврял бе брадичка между ключиците си и бе прегърбил раменете си така, сякаш всеки миг щеше да заспи. Да не говорим за носа му, който буквално се навираше в очите ти: осеян целия с паяжина от червени вени и с размерите на батат! От друга страна, не мога да не призная, че притежаваше най-интелигентните кафяви очи, които някога съм виждал. Направо те пронизваха и беше достатъчно да ги зърнеш, за да разбереш, че не пропуска и дума.
Та казано съвсем накратко, истината е, че двамата с Майк страшно си допаднахме още на тази първа среща. Говорехме на абсолютно един и същ език — езика на Уолстрийт. Той подхващаше някакво изречение, а аз го довършвах вместо него, или обратното. Още преди да свърши срещата ни, бях изпълнил пред Майк цялото си рекламно слово, преструвайки се, че разговарям с клиент. Разбира се, и той, и Лестър бяха шашнати.
Но по-важното през този ден според мен бе ефектът, който Майк оказа върху ми. Изведнъж се почувствах като едновремешния Джордан, преди провала на „Манчестър Фармс“, който ме докара до положението на блатна тиня. — Свих рамене. — Както и да е, през онзи следобед ги смаях с акъла си, затова никак не се изненадах, че Лестър ми се обади у дома още същата вечер с препоръката да помисля за отварянето на моя собствена брокерска фирма. Изглежда, Майк го бе придърпал настрани след срещата, за да му каже, че е готов да работи за мен без пари, по-точно — без предварително уговорена заплата. Щял да се задоволи с някакъв дребен процент от печалбата. От своя страна щял да ми създаде първокласен оперативен отдел на нивото на най-добрите фирми на Уолстрийт.
И Лестър бе готов да работи без пари. Щял да внесе необходимите формуляри в НАСД и да ме придружи на интервюто ми за членство в асоциацията. Той пък искаше за отплата да му дам възможността да представлява фирмите, чиито акции ще предлагам на борсата. Не било моя грижа дали ще се съгласят да го използват или не. Стигало му само да им го представя, а той щял да се погрижи за останалото.
— А с Грънфелд какво стана? — попита Агента маниак.
— Изгърмя — поклатих глава. — И то по настояване на Лестър от самото начало. „От тоя няма никаква полза — изкряка Лестър. — Много е готин, ама само ще ни тежи.“ Комбинацията от Майк и моя милост предлагала всичко необходимо за ръководството на една фирма.
Все пак казах на Лестър, че ще си помисля, макар дълбоко в себе си изобщо да нямах подобни намерения. Още ближех раните си от провала с месото и морските продукти, затова възнамерявах просто да изчакам нещата сами да поемат по своя път.
— Това горе-долу по кое време стана? — попита Копелето.
— В началото на септември — отвърнах. — Тогава нещата взеха да се сгорещяват. Първо, Дани взе брокерския изпит и го привиках за първия му учебен час в апартамента ми. Сложих го да седне на дивана във всекидневната и подхванах:
„Виж сега как стоят нещата. Основното при продажбата на акции е да се научиш да следваш сценария, но така, че да не те усещат, че четеш. Схващаш ли?“
„Съвсем — отвърна той самоуверено. — Никакъв проблем.“
„Добре. Представи си, че си актьор на сцената: повишаваш глас, после го понижаваш; забързваш, след това забавяш. По този начин заинтригуваш клиента, караш го да улавя всяка твоя думичка. И не си помисляй дори да вдигнеш телефона, преди да си намерил отговорите на всички евентуални негови възражения. Никога, в никакъв случай недей да звучиш озадачен, Дани — запомни го!“