Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
През това време аз стенех от екстаз; перверзното копеле Кени следеше с едно око пътя и държеше едната си ръка на волана; другото си око бе вперил в устата на Златната рибка и с другата ръка придържаше кестенявата й коса назад, че да не му пречи на гледката. — Свих рамене. — Ако не ме лъже паметта, изпразних се тъкмо пред 169-а гимназия, където навремето бях учил.
Държа обаче да ви заявя, че когато влизах у дома си след това, се чувствах абсолютно отвратително. Омърсен и опозорен. И се заклех никога повече да не изневеря на Дениз. Чувството ми за вина не ме напусна дълго време, особено когато се случеше да сме заедно четиримата. — Млъкнах и поклатих тъжно глава. — И точно това май беше най-тежкото, понеже Дениз и Златната рибка се сприятелиха. Но така се подредиха нещата в крайна сметка: Кени постигна своето и стана дясната ми ръка, а четиримата станахме неразделни.
В този миг вратата се отвори и в стаята влезе облечената от горе до долу в черно Вещица. Тримата я изгледахме втрещени. А тя седна до Агента маниак и попита:
— Изпуснах ли нещо интересно?
Пълно мълчание.
Накрая Агента маниак изрече с престорена тържественост:
— Ами Джордан току-що ни предостави изключително ценна информация за отношенията му с Кени Грийн и Зла…
— И смятам, че сега е моментът за обедна почивка — намеси се Копелето.
— Точно така. Умирам от глад — съгласих се.
— Хм — изхъмка Вещицата, — после ще ми го преразкажеш, Джоел.
Да бе, рекох си, можеш и да я убедиш да ти духа през това време, макар че, като си помисля, тая сигурно хапе!
И отидохме да обядваме.
Дванадесета глава
Предизвикателства към логиката
Точно след час бях пак в тъмницата на Копелето, в стомаха ми се смилаха два резена пица, а тримата ми тъмничари ме гледаха втренчено. През последните петнадесет минути им бях говорил за Главчо — как бе успял да се промъкне във всеки един аспект на живота ми — и личния, и деловия. Каквото му поръчах — всичко изпълняваше, рекох им. Все едно ми беше втора жена. И макар в „Инвестърс Сентър“ да не съществуваше някаква определена йерархия, всички, които ни виждаха заедно, знаеха, че аз съм шефът. На него си му беше съвсем добре, даже бих казал, че се радваше на подчиненото си положение.
На този свят има крале, има и създатели на крале, обобщих за тъмничарите си. И Главчо категорично спадаше към втората категория. Описах им как Кени прекарваше деня си основно в това да ръководи дейността в нашия, така да се каже, офис в офиса. Имахме си собствена територия в дъното на борсовата зала, където се помещаваха нашите служители. По онова време имахме четирима свързочници, три брокера и една помощничка по продажбите. По настояване на Кени всички те се бяха заклели да са ми верни.
Сега продължих разказа си:
— Най-впечатляващото, или по-скоро най-озадачаващото у Кени беше неспирният поток негови приятели, които минаваха през офиса ни. Всички бяха излезли като от калъп: около двайсетгодишни, от сравнително добри семейства и сравнително добре образовани.
— Любопитно — рече Копелето. — Да не би да са му били бивши клиенти, когато е продавал дрога?
— В повечето случаи, да — свих рамене, — но не това е най-важното. Става дума за свестни младежи, не за отрепки. По-скоро беше като в оня филм, „Рискован бизнес“57, където Том Круз за една нощ се превръща в сутеньор и свързва приятелчетата си гимназисти с отбор първокласни проститутки. Същото го вършеше и Кени и приятелите му не спираха да ни гостуват.
— А къде беше Виктор Уонг през цялото това време? — попита Вещицата.
О-о, рекох си! Спукана му е вече работата на Виктор!
— Ами, Китае… Виктор, имам предвид, известно време стоеше настрана. Наблюдаваше от страничната линия и си вадеше изводи. Щото по онова време с Кени ги свързваше някаква особена дружба — смес от обич, омраза и взаимно презрение — и всичко зависеше от моментното им настроение и беше абсолютно непредсказуемо. Можеха да са най-добри приятели, смъртни врагове, или нещо по средата.
57
На англ. — Risky Business (1983 г.) — първата голяма изява в киното на Том Круз. — Б.пр.