Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Прочетох я от игла до конец — 698 страници — за един ден, като не преставах да се смея. Шашнах се. Омагьосан бях. Не само бе най-великата книга, която бях чел през живота си, но имаше нещо и в стила на писане, което резонираше със собствената ми душа. Или както би се изразил Том Улф, „със сърцето и душата ми, с черния ми дроб и слабините ми“.

Кълна се в Бога, поне двадесет и четири пъти я изчетох тази книга, докато научих всяка думичка наизуст. След което пак я прочетох, да се науча на граматика. После платих десет консерви риба тон на моя доверен перач Марк Метадона (който се оказа и ненаситен читател) да я прерови из основи и да напише на отделен лист всяко сравнение и всяка аналогия. После ги четох десетки пъти, докато и насън да ме бутнеха, щях да ги изрецитирам. Докато в един момент в главата ми изникна глас — моят писателски глас. Ироничен, сладкодумен, досаден, самооправдаващ се и на моменти отвратителен, но, както се изрази Томи — адски смешен.

Така и не успях да напиша мемоарите си в затвора, там само се научих как се пише. В интерес на истината, когато след двадесет месеца излязох на свобода, не бях написал и една страница. Датата бе първи ноември 2006 година и аз буквално треперех от страх. Нямах и най-малката представа какво ще правя по-нататък с живота си. Според мен повечето хора пишат, подтикнати от вдъхновение или отчаяние. В моя случай всичко се дължеше на отчаянието. Притежавах неописуемо минало и несигурно бъдеще, а не намирах начин как да ги съчетая.

Затова седнах пред лаптопа и написах идеалното според мен начало. Описваше точно как се чувствах през цялото това време, докато бях лишен от свобода, а и как се чувствах през първия си ден на Уолстрийт. А ако трябва да съм точен — и как се чувствах точно в този миг, вперил поглед в празния екран на компютъра: