Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Аз, естествено, реших, че се майтапи, затова просто кимнах и му се усмихнах. Той обаче не ми отвърна с усмивка именно защото не се шегуваше. Причината щях да разбера едва след няколко дни, когато с Дениз имахме удоволствието да излезем с тях на ресторант и да наблюдаваме как Нанси дръпна цигарата от устата му и я хвърли в лицето му. Но да не изпреварваме събитията. Джонатан успя в крайна сметка да се успокои, при което Дани ми каза: „Жена ми разправя, че те виждала да висиш на терасата ви по халат цяла седмица. Как си изкарваш хляба всъщност?“.
„Борсов посредник съм“ — отвърнах нехайно.
„Наистина ли? А пък аз си мислех, че за да си брокер, е задължително да работиш на Уолстрийт.“
„Абсолютна заблуда — поклатих глава аз. — Днес всичко става по телефона. Можеш да си където си искаш. Аз например работя в Грейт Нек и миналата седмица изкарах петдесет хиляди.“
„Петдесет хиляди! Не ти вярвам! Имам неколцина приятели брокери и всички духат супата, откакто стана борсовият крах!“
„Работя само с евтини акции — рекох. — На тях рухването на борсата почти не им повлия. А ти с какво се занимаваш?“
„Имам флотилия от автобуси за хора в инвалидни колички — отвърна моментално той. — И цялата работа е един шибан кошмар. Седемте ми микробуса постоянно се скапват, а седмината ми шофьори хаитяни идват на работа, когато им скимне. Ако имам гаранции, че няма да ме хванат, буквално съм готов да подпаля целия бизнес.“
Кимнах с разбиране. И без изобщо да се замисля, му рекох: „Ами ако търсиш промяна, сигурен съм, че ще мога да ти намеря работа в моята фирма. Лично ще се заема с обучението ти“. А Дани ме изгледа право в очите и отвърна: „Приятелю, ако ми докажеш, че наистина си докарваш по петдесет хиляди долара месечно, още утре в шест сутринта ще те чакам на прага ти, готов и лайна да рия, ако трябва“.
— Той кога всъщност постъпи при теб? — заинтересува се Копелето.
— Още на следващата сутрин. Както ми беше и обещал, чакаше ме пред вратата с новия брой на „Уолстрийт Джърнъл“.
— А какво стана с микробусите за инвалидите?
— Не се и вясна повече там. Имаше си съдружник на база фифти-фифти, на когото връчил ключовете с думите: „Довиждане, брато. Приятно ми беше да се запознаем!“, и толкоз. До края на август правеше непредизвикани обаждания да търси потенциални клиенти, но през първата седмица на септември взе изпита си за брокер. А междувременно Джордж ме притискаше все по-силно да основа наша си брокерска фирма. СЕК беше почнала да разследва „Инвестърс Сентър“. „Разчуе ли се, фирмата моментално ще колабира“, твърдеше Джордж.
Мен обаче най ме притесняваше това, че току-що бях успял да навия Липски и Пингвина да постъпят при мен. Пингвина най-накрая бе хвърлил пешкира в бизнеса с месо и морски продукти, а мебелният бизнес на Липски бе на ръба на банкрута. Така че в известен смисъл вече отговарях и за тяхното благосъстояние. И тъкмо по тази причина най-сетне кандисах да отида с Джордж при някакъв си адвокат, понеже ми бяха необходими сведения.
— И при кой адвокат отидохте? — попита Копелето.
— Казваше се Лестър Морз, макар с Дани да му викахме Лестър Мраз, щото от мрачните му приказки буквално тръпки ни побиваха.
То какво да ви разправям: нямаше човек сред познатите му, който да не гниеше в пандиза или току-що да не беше загубил и последния си цент в полза на СЕК. А Лестър така мразовито ги разправяше тия истории, че на човек му идеше да си пререже вените. Почваше с това колко велик бил еди-кой си и как навремето натрупал цяло състояние, но разказът му постепенно се превръщаше в поучителна приказка, докато накрая правеше заключението: „… а и властите направо се изгавриха с него. Сега е в «Алънууд», откъдето няма да излезе поне още десет години“. При което поклащаше мрачно глава и преминаваше към следващата жертва.
— Интересно — промърмори Копелето.
— Наистина — отвърнах, — още повече че едно от имената, които спомена, бе на Боб Бренън, самия Синеок дявол.
Копелето наостри уши:
— Така ли? И какво каза за него?
— Че бил единственият, който успял да се измъкне с всичките си парички — двеста милиона според изчисленията на Лестър.
— Хм — измърмори Копелето. — Друго не каза ли?