Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Следващия месец изкарах шейсет хиляди, след което отидох и купих колата на мечтите си: чисто нов перлен на цвят „Ягуар“ XJS. — Усмихнах се при спомена. — Беше моделът само с две врати, дванайсетцилиндровият, триста коня. Същински звяр. И докато Дениз преобзавеждаше апартамента ни, аз се разплащах с всичките си едновремешни кредитори от месния бизнес. На третия месец пак изблъсках шейсет хиляди и толкоз: с Дениз успяхме единствено да се изгледаме един друг втрещени. Просто нямах представа какво да правим с всичките тия пари. Имахме си всичко, от което се нуждаехме, а парите валяха по-бързо, отколкото можехме да ги похарчим. Спомням си най-вече един конкретен ден, в който седяхме на ръба на дълъг дървен кей в Дъгластън, недалеч от „Инвестърс Сентър“. Беше средата на март — един от ония топли зимни дни, когато във въздуха се носи предвестие на идващата пролет.
И ми се струва, че съм го запомнил, понеже бе един от малкото мигове в живота ми, в които съм се чувствал истински щастлив, истински спокоен. Беше късен следобед и седяхме на двата сгъваеми шезлонга, които си бяхме донесли, държахме се за ръце и наблюдавахме залеза. И, спомням си, през ума ми мина мисълта, че никога не съм обичал някого така, както обичам тази жена; дори не си бях представял, че е възможно да изпитваш към някого такава чиста, такава пълна обич. Не намирах в нея и най-малкия недостатък, не изпитвах и най-малкото съмнение.
На отсрещния бряг на залива Литъл Нек виждах ръба на Бейсайд, където живеехме с Дениз и където бях израснал; а право зад мен бе северният бряг на Лонг Айлънд, където щях да се преместя след няколко години и да създам семейство. — И поклатих тъжно глава. — И милион години да бях мислил, никога нямаше да си представя, че в този мой дом няма да присъства Дениз и че съвсем друга жена ще е майката на децата ми. В оня миг всичко това щеше да ми се стори абсолютно невъзможно.
Онова, което нямаше начин да знам тогава, бе, че лудостта — както я наричах още тогава — чака зад ъгъла и бавно, неусетно се прокрадва към мен. — И повторно поклатих глава. — В крайна сметка тя порази всички ни: и мен, и Дениз, и семейството ми. Почти не остана познат или приятел от детството ми, който да не дойде на работа при мен или поне да стане финансово зависим от мен. Разбирате ли какво се мъча да ви кажа?
И двамата кимнаха, после Копелето попита:
— Кога всъщност се запозна с Дани?
Замислих се за миг:
— Не след дълго. Май след около три-четири месеца. Бях го виждал няколко пъти в сградата, но бяхме разменили само по някоя и друга дума. Кени обаче се върна в живота ми почти незабавно. Още през същия този следобед или през следващия ми се обади ненадейно с молбата да го науча на брокерство.
— Как е разбрал, че си започнал работа на борсата?
— От братовчед си Джеф, един от малцината, с които все още поддържах връзки след колежа. Джеф разказал на Кени за постиженията ми. Но първото обаждане на Кени някак си ме отблъсна. Да не забравяме, че когато за последно ни се пресякоха пътищата, той разби един от камионите ми за доставка на месо, а на всичко отгоре ми завеща и една неуредена сметка за стока на стойност триста долара. Така че всичките ми бегли спомени за него бяха изцяло отрицателни. Нещо в него ме дразнеше, макар да не успявах да реша кое точно. А и всичко това се беше случило преди да се запозная с Виктор Уонг. Двамата в комбинация пък си бяха пълноценно изложение на ненормалници: Главчо в зародиш и Говорещата панда. — И забелих очи. — Казано накратко, спомените ми за Кени бяха доста кофти: човек, който все разправя как щял да запретне ръкави и да бачка яко, без да си има и най-малкото понятие от смисъла на подобна концепция.
— Тогава защо го нае? — попита с усмивка Агента маниак.
— Страхотен въпрос, Грег — ухилих му се и аз. — Но… да кажем, че онзи Кени Грийн, с когото работех в бизнеса за месо и морски продукти, и другият Кени Грийн, който ми се появи във въпросния момент, бяха две съвсем различни личности. Не че не беше все още Главчо и прочее, но поне се бе превърнал в един смирен Главчо. Изглежда, бе разбрал кое е мястото му на този свят. Когато ми се обади, едно от първите неща беше да ме покани на кафе, та да си върнел борча.