Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Не съм изненадан — рекох. — Защото, ако някой наистина ми помогна да превърна „Стратън“ в онова, което стана, този човек беше Валеноти — оперативният мозък зад всичко останало, благодарение на който фирмата работеше пълни обороти, на дванайсет цилиндъра. Беше първият ми учител, преди още да се появи Ал Ейбръмс, да не говорим, че беше и първият Вълшебник от Уолстрийт, с когото се запознах. Как да ви кажа: знанията му бяха толкова всеобхватни, че те зашеметяваха! — И свих рамене.

— Но за да ви спестя време, ще ви спомена, че Майк Валеноти е напълно невинен по отношение на собствените ми деяния. Постоянно се мъчеше да ме вкара в правия път, а аз все му се кълнях, че действам закономерно. Накрая обаче вълната от нов бизнес така го заля, че не можеше вече да обхване нещата с поглед и престана да усеща кога нарушавам законите.

Агента маниак изви за секунда устни:

— Високо ценя лоялността ти, но все пак ми се струва леко невероятно печен човек като Майк да не е осъзнавал какво се твори наоколо му. — И ми хвърли кратка недоверчива усмивка. — Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Думите ти съдържат страхотна логика, Грег — кимнах. — Но за съжаление са съвсем погрешни. — И млъкнах за ефект. — Трябва да ти е ясно, че деветдесет на сто от бизнеса на „Стратън“ беше напълно законен: нито сме крали пари от сметките на клиентите си, нито сме изкарвали фалшиви фирми на борсата и, противно на твърденията на пресата, клиентите ни винаги бяха свободни да продадат акциите си, стига да поискат. — Разбира се, много може да се желае по отношение на търговските ни практики, но нима това не важи и за „Пруденшъл Бак“? Или за „Лемън Брадърс“?

„Пру Бак“ буквално одираха кожите на пенсионерите, а в сравнение с „Лемън Брадърс“ си бяха живи ангелчета. И истината е, че „Стратън“ се базираше изцяло на сценариите, разработени от „Лемън Брадърс“! — Поклатих бавно глава. — Мошеничествата на „Стратън“ бяха съвсем слаби импулсчета, които бяха недоловими за непосветените. Но да се върнем за миг в кантората на Лестър.

Първо, не ми трябваше кой знае колко време, за да преценя, че Джордж Грънфелд не струва и пукната пара. Познанията му в брокерския бизнес бяха по-малки и от моите и от устата му се лееше глупост след глупост. Лестър обаче бе нещо съвсем различно. Макар и изцяло лишен от харизма, притежаваше доста солидни знания. Говореше пискливо и провлечено, а думите му излизаха бавно, болезнено, сякаш насреща ти приказва костенурка.

Трудно ми беше да се съсредоточа, че да го слушам; седях и се преструвах, че внимавам, а крадешком поглеждах към Майк. Лестър ми го беше описал като някакъв гуру по оперативните въпроси, но до този момент Майк почти нищо не беше казал. Физиката му ни най-малко не ме беше впечатлила. Облечен бе в евтин син костюм и още по-евтина найлонова риза, а перчемът му бе небрежно сресан настрани — горе-долу като твоя, Копеле, рекох си, макар косите на Майк да бяха сол и черен пипер на цвят, а твоите имат някаква плебейска отсянка на кално кафяво — макар че като си помисля сега, е трябвало веднага да разпозная в него старото бойно куче от Уолстрийт.