Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
О! Ами, изглеждаш… явно се чувстваш удобно — каза той подозрително.
— Следващия път ще си облека бална рокля — обеща Хелън. Все още смеейки се заедно с баща си, тя се обърна и забеляза, че половината семейство Делос ги наблюдаваше, явно развеселено.
— Разбирам какво имаш предвид — каза Кастор на Лукас, и двамата си размениха поглед, който Хелън не разбра, преди той да се обърне към Джери и да се усмихне топло.
— Хубаво е, че те виждам пак, Джери — каза Кастор, като пристъпи напред с протегната ръка, за да се ръкува с Джери.
— И аз се радвам да те видя, Кастор. Възнамерявах пръв да предложа всички да хапнем заедно, но изглежда, че жена ти е с една крачка пред мен — каза Джери вежливо.
— Добре дошъл в моя свят — отвърна Кастор с лаконична усмивка: двамата мъже вече се радваха взаимно на компанията си.
Представянията бяха възможно най-кратки, предвид факта, че включваха толкова много хора, и Джери се справи с тях като истински професионалист. Държеше магазин от почти двайсет години и беше свикнал да помни имената на хората и да се приспособява дори към най-ексцентричните характери. Хелън го наблюдаваше как реагира точно по правилния начин, за да накара един човек да се усмихне, друг — да се разсмее, а трети — да спре и да помисли. Гордееше се с баща си не само защото беше остроумен и забавен, но и защото освен това знаеше кога да не бъде такъв.
Помогна също и фактът, че семейството на Лукас имаше сходни вкусове, както по отношение на темите за разговор, така и на храната. Джери опустоши огромно количество храна и внимателно притисна Ноел, докато тя призна, че е била главен готвач, преди да стане майка, преди години, когато живеела във Франция. Ноел дори призна, че няколко пъти се е отбивала тайно до новинарския магазин. Великодушно обяви кроасаните на Кейт с морска сол, розмарин и крем от прясна сметана за произведения на истински гений. Джери засия от гордост, сякаш Кейт беше заровеното съкровище, което той бе имал достатъчно късмет да изкопае. Хелън го сръчка с лакът.
— Виждам, че се изчервяваш — прошепна му тя.
— Да, а ти — не. Защо така? — попита той на свой ред.
— Нямам причина — каза тя: по бузите й започна да избива предателска руменина.
— Аха — каза той, без да се хване. — Това ли е онази част, в която се предполага да се проявя като загрижения родител и да настоя да ми кажеш точно какво става между теб и господин Супер Фантастичния ей там?
— Не. Това е частта, в която да си гледаш собствената работа и да си изядеш вечерята — каза Хелън: прозвуча точно като майка.
— Добре! И този път се измъкна — каза той с усмивка и помоли за втора порция от картофения огретен на Ноел.
Остатъкът от вечерта продължи така добре, както Хелън се надяваше, до края. Хелън побъбри с Джейсън, размени си шеги с Ариадна, и дори поговори за кратко с Палас за работата му като музеен уредник. До този момент Палас й се беше струвал студен, дори враждебен към нея, но щом заговориха за живопис, той сякаш се поотпусна. Хелън не беше експерт, но знаеше достатъчно за изкуството, за да поддържа интересен разговор. И двамата с изненада откриха, че споделят подобни вкусове, и изживяха един миг на взаимно възхищение, докато обсъждаха един от любимите си художници. Хелън започваше да си мисли, че двамата с Палас може и да се спогодят, но щом разговорът им приключи, го видя да се извръща от нея с недоверчива и намръщена гримаса.
Хелън чу весел звън и се обърна, когато почувства някой да я докосва по ръката.
— Не трябва да си го слагаш на сърцето — каза Пандора утешително. — Виж, обичам всичките си братя, но понякога могат да са наистина големи глупаци. Особено Палас.
— Просто ми се иска да знаех какво съм направила — каза Хелън, обзета от безсилно раздразнение.
— Не, не си ти! Нищо не си направила. Всичките тези глупости с Потомците продължават от много по-отдавна, отколкото ти е известно.
— От зората на времето, нали? — попита Хелън, като се опита да звучи шеговито, макар че все още бе оскърбена от реакцията на Палас.
— Да, правилно. В буквален смисъл това е вярно, но в това семейство има нещо по-конкретно, което имам предвид. Нещо, чиито корени стигат назад до времето точно преди да се родиш — точно тогава всичко започнало да се скапва.
За изненада на Хелън, Пандора я хвана за ръката и я отведе в един ъгъл, където можеха да седнат една до друга и да избегнат шумотевицата в останалата част на стаята. Очевидно онова, което Пандора имаше да й казва, беше нещо, което искаше да си остане между тях.