Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Всички бяха доволни от женитбата. Всички, освен Гунвор, която плака горчиво цяла седмица, докато не успяха да я накарат да се съгласи пред самия старши свещеник и да изрече всички клетви, които скоро трябваше да изпълни.
Чак след първата брачна нощ обаче бракът ставаше законен и чак тогава всички, дори и църквата, го признаваха. По-възрастните жени надълго и нашироко бяха обяснили на Гунвор за задълженията на всяка млада жена, докато най-накрая Гунвор не сложи ръце на ушите си, за да не слуша ужасяващите неща, които й говореха.
Тя настойчиво молеше баща си Тюргилс да не я оставя в ръцете на този противен мъж и вместо това да я даде на един друг Гунар, който беше трети син на човека от съседния двор Лонгавретен. Тя и младежът бяха говорили за това и с удоволствие щяха да се съберат.
Ала тогава баща й Тюргилс се вбеси и й рече, че един подобен брачен съюз не му е изгоден, тъй като Лонгавретен е също толкова голям, колкото неговите земи и че ще трябва да й даде твърде голяма зестра, ако тя и онзи младеж се оженят. А ако не получи нужната зестра, то той няма да бъде достоен човек. Този проблем като че нямаше разрешение, а молитвите й не й помогнаха. Само веднъж баща й се опита да я утеши, като й рече, че капризите на младите девойки идват и си отиват. Когато зърне първото си дете, всичко това ще е вече минало.
Тя седеше там, облечена в булчинските си одежди, докато мъжете край сватбената трапеза пиеха, като се шегуваха с брачното ложе. Когато видя грозния си бъдещ съпруг, на когото другите мъже се присмиваха, задето има член като на кон, тя ту застиваше, ту започваше да се поти. Накрая започна да се моли на светата Дева да я прибере на мига, да се смили над нея и да я убие, та да не се стига до самоубийство и грях. Ала в сърцето си тя разбираше, че Божията майка никога не би изпълнила подобно греховно желание и че вече няма никаква надежда, както и че скоро ще бъде обезчестена от ужасния мъж и няма да може да стори нищо друго, освен да разтвори покорно крака, както й бяха казали старите жени.
Ала когато следобедното слънце започна да залязва, а нощта приближаваше, изведнъж Божията майка й заговори ясно и високо. С луд крясък девойката скочи от масата, с един скок я прескочи, хукна през вратата и когато излезе навън, повдигна фустите си и побягна, колкото можеше по-бързо.
На мъжете вътре им отне малко време да осъзнаят това, което се бе случило. Някои от тях по различни причини дори не бяха забелязали, че булката беше хукнала нанякъде. Ала се съвзеха и тръгнаха да я гонят, докато някой, така и не разбраха кой, завика:
— Откраднаха булката! Откраднаха булката! Откраднаха булката!
Пияните мъже тогава се върнаха, грабнаха мечовете си, оседлаха конете си, докато неспокойните жени наблюдаваха избягалата булка, която все още не се бе изгубила от погледа им и ясно виждаха как бяга към Скара.
Там горе се появи Арн, който яздеше спокойно, а коремът му къркореше от глад. Не бързаше, тъй като разбра, че нощта ще бъде мрачна и без звезди и че заради това трябва да потърси място, където да пренощува, тъй че нямаше да успее да пристигне в Арнес по-рано от обяд на следващия ден.
Тогава насреща му изскочи млада жена с измачкани дрехи, с обезумял поглед, като бягаше с разперени към него ръце. Той спря коня си и я наблюдаваше, като нито можеше да разбере това, което виждаше, нито пък можеше да я поздрави любезно.
— Спаси ме! Спаси ме от демоните! — крещеше девойката и в същия момент падна на земята, точно пред коня му.
Арн се изплаши и скочи от коня си. Ясно можеше да види, че негов ближен бе в беда. Ала по какъв начин можеше да я спаси?
Той коленичи до пламтящото женско тяло и внимателно посегна да я погали по красивата кестенява коса. Ала не посмя. Тогава тя го погледна в очите, лицето й се изпълни с щастие и тя започна объркано да говори за мекия му поглед, за това, че светата Дева й è пратила ангел пазител. Каза и други подобни неща, което го накара да заподозре, че тя не бе с всичкия си.
Пияните, бесни гости на сватбата завариха избягалата булка и крадеца, застанали точно така. Първите мъже, които слязоха от конете си, хванаха булката, която почна да крещи сърцераздирателно, та мъжете завързаха краката и ръцете й и натикаха кърпа в устата й. Други двама мъже хванаха Арн за ръцете и наклониха главата му напред. Той не се възпротиви.
Тогава се появи и самият младоженец Гунар от Редеберя. Веднага му подадоха меч, тъй като по закон той имаше право да убие крадеца на булки. Когато Арн съзря вдигнатия меч, той помоли да му дадат шанс първо да каже молитвата си, а всички събрали се решиха, че това е християнско искане, което не можеха да му откажат.