Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
И аз не съм илюзия, красавице. Чакам те.
Хелън седна по-изправена, с наклонена на една страна глава, опитвайки да открие откъде идва гласът. Беше очевидно, че никой друг не го беше чул.
— Ще дойдеш ли с нас в библиотеката, Хелън? — Касандра зададе въпроса по такъв начин, че той прозвуча почти като заповед. — С Джейсън искаме да говорим с теб.
Джейсън кимна рязко на Ариадна, когато мина покрай нея. Устните му бяха здраво стиснати в знак на раздразнение. Хелън забеляза, че той дори не погледна Клеър и Мат; просто ги подмина студено. Когато хвърли поглед назад през рамо, Хелън видя Клеър да се взира в Джейсън, докато той се отдалечаваше от нея. Имаше вид, сякаш й се искаше или да му извика, или да се разплаче. Хелън се досети, че между тримата се беше случило нещо и че то имаше нещо общо с факта колко открито Ариадна обучаваше Мат сега.
Качиха се горе в библиотеката. През големите остъклени врати, от които се разкриваше изглед към океана, Хелън видя, че е паднал здрач. Умираше още един ден, но за Хелън това беше просто промяна в светлината.
Загледа се към оловносивия хоризонт, докато той ставаше по-тъмен, после — по-светъл, и после — отново по-тъмен, променяйки се от морето към небето, и си помисли колко много приличаха променящите се нюанси на сивото от нейното възприятие за деня и нощта. Всичко й се струваше като абсурдна смесица от черно и бяло.
Скоро щеше да е принудена да заспи. Дори и ако Орион откажеше да я види отново, Хелън знаеше, че в края на краищата ще затвори очи и ще се върне там. Сама.
— Хелън? — Касандра звучеше разтревожено.
Хелън осъзна, че умът й отново се беше залутал и се зачуди колко ли време се беше взирала през прозореца.
— Искали сте да говорите с мен? — попита тя, като се опита да звучи нормално. Носът й беше запушен и пак започваше да тече. Джейсън и Касандра се спогледаха, сякаш не бяха решили кой ще говори пръв.
— Питахме се как се чувстваш — каза Касандра накрая.
— И по-добре съм се чувствала. — Хелън премести поглед между двамата, долавяйки нещо подозрително.
— Би ли искала да те прегледам? — попита Джейсън внимателно. — Може да успея да помогна.
— Това е чудесно, но освен ако не можеш да дремнеш вместо мен, не мисля, че можеш да направиш много.
— Защо не му позволиш да опита? — попита Касандра с прекалено сладък тон.
— Добре, какво става? — попита Хелън с нетърпящ възражение тон. Те отново се спогледаха заговорнически. — Хей. Тук съм. Нали знаете, че мога да видя как се споглеждате.
— Чудесно. Искам Джейсън да те прегледа, защото искаме да разберем дали слизането в Подземния свят е навредило на мозъка ти. — На Касандра явно й беше втръснало да бъде любезна.
— Това, което тя иска да каже, е, че забелязваме, че изглеждаш разсеяна, а здравето ти се влошава — каза по-кротко Джейсън.
— Достатъчно, Джейсън. Тя иска да бъдем прями, така че аз ще бъда, дори и ако ти си твърде боязлив. — Властният жест на Касандра я накара да изглежда като жена, по-възрастна с цели десетилетия от нея. — Потомците са податливи само на един вид болести, Хелън. Умствено заболяване. Полубоговете не прихващат грип или настинка. Те полудяват.
— Или можеш просто да го изтърсиш направо, Кас. Точно какво планирахме да не правим — каза Джейсън, като завъртя раздразнено очи. — Хелън, не казваме, че си луда…
— Не, но смятате, че съм тръгнала натам. Нали? — Хелън и Касандра си размениха погледи, всяка — оглеждайки преценяващо другата.
Касандра се бе променила. Онова, което беше останало от милото малко момиче, което Хелън някога бе срещнала, или беше изчезнало, или беше погребано толкова дълбоко, че Хелън не мислеше, че някога ще го види отново. Хелън трябваше да признае, че не харесва особено жената, която заемаше мястото на сестричката на Лукас. Всъщност смяташе, че тази нова Касандра е донякъде кучка и само броени мигове я деляха от изпичането на тази мисъл.
— Това, което трябва да узнаем, е дали си способна да довършиш започнатото в Подземния свят — продължи Касандра, без да се смути от предизвикателния поглед на Хелън.
— А ако кажа „не“, какво ще направите? Какво може да направи, който и да било друг? — попита Хелън, като сви рамене. — Пророчеството гласеше, че аз съм единствената, която може да прогони Фуриите, и всяка нощ слизам в Подземния свят, независимо дали искам или не. Така че какво значение има дали мога да се справя с това, или не?