Снежно цвете и тайното ветрило

Помятанията бяха често явление в нашия окръг и от жените се очакваше да не се кахърят много, ако им се случи, особено ако бебето се окажеше от женски пол. Раждането на мъртво дете бе страшно само ако рожбата бе мъжка. Ако момиче дойдеше на бял свят безжизнено, родителите обикновено бяха благодарни, че са били избавени от него. Кому е притрябвало още едно безполезно гърло? Що се отнася до мен, макар докато бях бременна да се вцепенявах от ужас при мисълта, че нещо може да се случи на бебето, честно казано не зная как бих се почувствала, ако то бе момиче и си бе отишло от този свят, преди да поеме дъх. Опитвам се да кажа, че чувствата на Снежно цвете ме изпълваха с недоумение.

Бях я умолявала да ми казва истината, но сега не знаех как да реагирам. Исках да й покажа съчувствие. Да й дам успокоение и утеха. Но се страхувах за нея и не знаех какво да напиша. Всичко, случило се в живота й — от превратностите на детството й, през ужасния брак, а сега и това, бе свръх способността ми за съчувствие. Едва бях навършила двайсет и една. Никога не бях изпитвала истинско злочестие и се радвах на хубав живот и тези два факта ме лишаваха от съпричастност.

Търсех подходящите слова за жената, която обичах, и за мой огромен позор допуснах шаблоните, с които бях израсла, да обгърнат сърцето ми, както през онзи ден в носилката. Когато взех четката, потърсих безопасния пристан на общоприетите фрази, подобаващи на омъжена жена, с надеждата с това да напомня на Снежно цвете, че единствената истинска защита, която ние, жените, имаме, е спокойното лице, което запазваме пред света дори в моменти на най-голямо нещастие. Трябваше да се помъчи да забременее пак, и то скоро, защото дългът на всяка жена е да продължава да опитва да ражда синове.