Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
— Пожелавам ти още един син — успях да кажа.
— Дано — въздъхна тя, — защото според съпруга ми е по-добре да добиеш куче, отколкото момиче.
Всички осъзнаваме истинността на тези слова, но що за човек би казал подобно нещо на бременната си жена?
Съприкосновението на носилката със земята и радостните възгласи и приветствия на братята ми ме избавиха от необходимостта да търся подобаващ отговор. Бях си у дома.
Колко се бе променила къщата! Големият ми брат и жена му вече имаха две деца. Снаха ми бе заминала за родното си село за празника, но бе оставила малчуганите, за да можем да им се порадваме. По-малкият ми брат още не се бе задомил, но подготовката за сватбата му отдавна течеше. Официално бе вече мъж. Сестра ми бе пристигнала с двете си дъщери и сина си. Тя старееше пред очите ни, макар в мислите ми да продължаваше да бъде девойка с прибрани коси. Мама не можеше да ме критикува толкова лесно както друг път, макар да направи опит. Татко бе горд, но дори и аз виждах ясно какво бреме бе за него да изхранва толкова гърла, макар и само за няколко дни. Общо под покрива ни се бяха събрали седем деца на възраст между шест месеца и шест години. Къщата кънтеше от тупкането на търчащи крачета, молби за внимание и песни за усмиряване. Заобиколена от толкова много мъничета, леля бе щастлива — дом, изпълнен с дечурлига, бе дълговечната й мечта. Въпреки това виждах в очите й току да проблясват сълзи. Ако животът бе по-справедлив, сега при нас щеше да бъде и Красива луна с нейните рожби.
Трите дена преминаха в бъбрене, смях, хранене и спане, далеч от разпри, клевети, укори и обвинения. За нас със Снежно цвете най-хубавото време бе нощем, когато си лягахме в горната стая. Слагахме синовете си по средата. Поставени едно до друго, разликите между двете деца изпъкваха още повече. Моят син бе пълничък, с щръкнал гарванов перчем, също като на баща му. Обичаше да суче и цокаше от гърдата ми, докато се наситеше на млякото, като спираше само за да ме погледне и да се усмихне. Синът на Снежно цвете не харесваше млякото й и го повръщаше, когато го потупваше, за да се оригне. Бе раздразнителен иначе — плачеше късно следобед, с почервеняло от яд личице и порозовяло изприщено дупе. Но щом четиримата се сгушехме под завивките, заслушани в шепота ни, и двете деца се усмиряваха.
— Харесва ли ти любенето? — попита Снежно цвете, след като се бе уверила, че всички спят.
Години наред бяхме слушали циничните шеги на стариците и безцеремонните подмятания на леля за нощните забавления с чичо. Тогава всичко това ни караше да се чувстваме неловко, но сега разбирах, че в това няма нищо смущаващо.
— Двамата със съпруга ми сме като двойка мандаринки — насърчи ме Снежно цвете, щом не отговорих веднага. — Изпитваме взаимно блаженство да летим заедно.
Казаното от нея ме слиса. Дали пак ме лъжеше, както бе правила толкова години наред? Тя прекъсна смутеното ми мълчание.
— Но въпреки удоволствието, което ми доставя — продължи тя, — съм обезпокоена, че съпругът ми не спазва забраните за сношение след раждане. Изчака само двайсет дни — тя замълча отново, след това призна. — Не го виня. Аз се съгласих. Желаех да се случи.
Въпреки недоумението ми от желанието й да се съвкупява със съпруга си, изпитах облекчение. Сигурно казваше истината, защото нима има нещо, което да се прикрива с такава лъжа? Кое би могло да е по-срамно от извършването на осквернение?
— Това е лошо — прошепнах в отговор. — Правилата трябва да се следват.
— Или какво? Ще стана нечиста колкото него?
Тази мисъл вече ми бе минала през ума, но рекох:
— Не искам да се разболееш или да умреш.
Смехът й се разнесе в мрака.
— Никой не умира от това. Само ти доставя удоволствие. Трудя се усилно по цял ден заради свекърва си. Нима не заслужавам малко нощна наслада? А пък и ако родя син, ще съм още по-щастлива.
Последното със сигурност бе вярно. Детето, което спеше между нас, бе едновременно капризно и кекаво. Трябваше да има втори син… за всеки случай.
Трите дни отлетяха като миг. На сърцето ми сега бе по-леко. Паланкинът ми остави Снежно цвете пред дома й и продължих към Тункоу. Никой не бе забелязал отклонението от маршрута ми, а парите, които дадох за отплата на носачите, ми осигуриха тяхното мълчание. Окрилена от успеха си, знаех, че ще съм в състояние да се виждам със Снежно цвете по-често. Много празници през годината налагаха връщането на омъжените жени по родните им места, а освен тях имахме на разположение и ежегодното поклонение в храма на Гупо. Можеше и да сме омъжени дами, но продължавахме да сме и сродни души, независимо какво говореше свекърва ми.