Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
Мона улови Спенсър за ръката и двете се запромъкваха през тълпата към изхода на шатрата. Емили се усмихна смело на Хана, но стомахът й се бунтуваше.
— Не ме изоставяй — каза Хана с тих, уплашен глас.
— Няма — увери я Емили. Тя хвана Хана за ръката и я стисна здраво, но не можеше да се сдържи да не огледа нервно тълпата. Спенсър каза, че се била натъкнала на Мелиса в тоалетната. Това означаваше, че убийцата на Али беше тук, с тях, точно в този миг.
33.
Моментът на истината
Да стои на сцената до истинския Джъстин Тимбърлейк — не до восъчната фигура в Музея на мадам Тюсо или до някой самозванец в „Тадж Махал“ в Атлантик сити — й се струваше нереално. Истинският Джъстин щеше да се усмихне на Хана, истинските очи на Джъстин щяха да обходят тялото й, докато танцува край него, истинските ръце на Джъстин щяха да й ръкопляскат за това, че е намерила сили да оцелее след ужасния инцидент.
За съжаление Джъстин все още го нямаше. Хана и Емили надничаха през едно от прозорчетата на шатрата, като си държаха очите отворени за върволица от лимузини.
— Наистина ще е страхотно — промърмори Емили.
— Да — каза Хана. Но се запита дали изобщо ще може да изпита удоволствие от това.
Тя чувстваше, че има нещо ужасно объркано. Нещо в нея се опитваше да излезе навън, като молец, който се опитва да се измъкне от пашкула си.
Внезапно от тълпата се появи Ариа. Тъмната й коса беше разрошена, а на бузата й имаше синина. Тя все още носеше униформеното си училищно сако и карирана пола, и съвсем не изглеждаше на мястото си сред тълпата издокарани гости на купона.
— Момичета — каза тя, останала без дъх. — Трябва да говоря с вас.
— А ние трябва да говорим с теб — извика Емили.
— Ти си разказала на Уайлдън за А.!
Ариа примигна.
— Аз… Да, направих го. Реших, че така е правилно.
— Но не е — отвърна Хана рязко, изпълнена с гняв.
— А. знае, Ариа. И ни е подгонил. Какво, по дяволите, ти стана?
— Знам, че А. знае. — Ариа изглеждаше объркана. — Трябва да ви кажа нещо друго. Къде е Спенсър?
— Спенсър отиде в полицията — каза Емили. Цветомузиката отново се включи и оцвети лицето й в синьо. — Опитахме се да ти се обадим, но ти не си вдигна телефона.
Ариа цопна в съседния фотьойл. Тя изглеждаше леко разтърсена и объркана. Взе едно шише с газирана вода и си наля пълна чаша.
— Да не е отишла в полицията заради… А? И ченгетата да искат да ни задават още въпроси?
— Не, не е заради това — каза Хана. — Отиде, защото знае кой е убил Али.
Ариа ги гледаше със стъклен поглед. Изглежда изобщо не беше чула какво й говори Хана.
— Случи ми се нещо много странно. — Тя пресуши чашата си с вода. — Току-що проведох един много дълъг разговор с Джена Кавана. И… Тя знае всичко за онази нощ.
— Че от къде на къде ще разговаряш с Джена? — излая Хана. След това изглежда осъзна какво бе казала Ариа току-що. Както беше обяснил учителят й по физика, на радиовълните са им нужни години, за да достигнат до космоса. Хана зяпна от изумление и цялата й кръв се стече в петите. — Какво каза току-що!
Ариа притисна длани към бузите си.
— Посещавам едни курсове по изобразително изкуство и Джена е в моя клас. Тази вечер отидох в студиото и… и Джена беше там. Изпитах ужасен страх при мисълта, че тя е А… и че ще ме нарани. Имах пристъп на паника… но когато се свестих, Джена все още беше при мен. Тя ми беше помогнала. Почувствах се ужасно и направо й признах всичко, което направихме. Всъщност преди да успея да кажа каквото и да било, Джена ме прекъсна. Тя каза, че след всичките тези години си спомня всичко от онази нощ. — Ариа погледна към Хана и Емили. — Двете с Али са подготвили всичко.
Настъпи продължително мълчание. Хана усещаше как слепоочията й пулсират.
— Това не може да бъде — каза най-накрая Емили, като рязко се изправи. — Не може да бъде!
— Не може да бъде! — повтори като ехо Хана със слаб глас. Какви ги говореше Ариа?
Ариа прибра кичур коса зад ухото си.
— Джена каза, че отишла при Али с план как да навредят на Тоби. Тя искала той да се махне от живота й — убедена съм, че е заради… нали се сещате. Че я е опипвал. Али казала, че ще помогне. Само че нещата се объркали. Но Джена въпреки всичко запазила тайната — каза ми, че накрая нещата се наредили така, както е искала. Брат й вече го нямало. Но… тя ми каза, че онази нощ в двора имало още някой. Освен Али, освен нас. Някой друг е видял.