Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Д-да, госпожо.
— Добре. Тогава къш от моя кабинет и се залавяйте за работа. Боби, чети. Сьорен, донеси чай.
Боби се обърна да си тръгне и откри, че Сьорен се взира в нея с безизразна физиономия. Което някак си бе по-обезпокоително от малко напълно оправдан гняв.
Докато тя минаваше покрай него, Авасарала го спря:
— Сьорен, чакай. Занеси това на Фостър от службата за данни. — Подаде на младежа нещо, което приличаше на флаш памет. — Погрижи се да стигне до него преди края на работния му ден.
Сьорен кимна, усмихна се и взе от нея малката черна плочка.
— Разбира се.
Когато двамата излязоха от кабинета на Авасарала и Сьорен затвори вратата зад тях, Боби изпусна дълга и шумна въздишка и му се усмихна.
— Уф, това беше неловко. Съжалявам за… — започна тя, но млъкна, когато Сьорен махна с ръка, отхвърляйки небрежно нейната загриженост.
— Няма нищо — каза. — Всъщност днес тя е в доста добро настроение.
Докато Боби стоеше и го зяпаше, Сьорен се обърна и хвърли флашката на бюрото си, където тя се плъзна под опаковката на полуизяден пакет бисквити. Младежът седна, сложи си чифт наушници и започна да превърта списък с телефонни номера на настолния си терминал. Дори да знаеше, че тя още е тук, с нищо не го показваше.
— Знаеш ли какво — обади се накрая Боби. — Аз имам само да чета разни работи, така че ако си зает, мога да отнеса това нещо на онзи от службата за данни. Тоест, ако си зает с нещо друго.
Сьорен най-после я изгледа озадачено.
— Че защо ще искам да го правиш?
— Ами — каза Боби, хвърляйки поглед към часовника на терминала си, — вече наближава осемнайсет часа местно време, а не знам вие тук докога работите, та просто си помислих…
— Не се тревожи за това. Разбираш ли, главната ми работа е да се грижа тя — той кимна към затворената врата — да е спокойна и щастлива. За нея всичко е извънредно спешно. Така че всъщност нищо не е. Ще го свърша, когато трябва да бъде свършено. Дотогава кучката може да полае малко, ако това ще я направи щастлива.
Боби усети да я облива хладна вълна на изненада. Не, не на изненада. На шок.
— Ти току-що я нарече кучка?
— А ти как би я нарекла? — попита Сьорен с обезоръжаваща усмивка. Или пък беше присмехулна? Нима всичко това бе шега за него — и Авасарала, и Боби, и чудовището на Ганимед? Тя си представи как грабва този самодоволен дребен асистент от стола му и го нагъва на хармоника. Дланите ѝ неволно се свиха.
Но вместо това отбеляза:
— Госпожа секретарката, изглежда, го смяташе за доста важно.
Сьорен пак се обърна да я изгледа.
— Не се тревожи за това, Боби. Сериозно. Знам как да си върша работата.
Тя остана неподвижна в продължение на един дълъг миг.
— Разбрано — каза накрая.
Боби беше изтръгната от дълбок сън от внезапна силна музика. Тя се надигна рязко в непознатото легло в почти непрогледно тъмната стая. Единствената светлина, която виждаше, бе слабото пулсиращо перлено сияние на ръчния ѝ терминал в другия край на стаята. Музиката изведнъж престана да звучи като атонална какофония и се превърна в песента, която Боби бе избрала за аудиосигнал за входящи повиквания, преди да си легне. Някой се обаждаше. Тя го наруга на три езика и се опита да изпълзи по леглото към терминала.
Ръбът на леглото се появи неочаквано и Боби политна с лицето напред към пода. Полузаспалото ѝ тяло не се справяше добре с по-високата земна гравитация. Тя успя да избегне разцепването на главата си с цената на няколко ударени пръста на дясната ръка.
Ругаейки още по-силно, продължи пътешествието си по пода към все още сияещия терминал. Когато най-после стигна до него, отвори връзката и изграчи:
— Ако някой не е умрял, скоро някой ще умре.
— Боби — каза човекът от другата страна. На замаяната глава на Боби ѝ бяха нужни няколко мига, за да разпознае гласа. Сьорен. Тя хвърли поглед към часовника на терминала си и видя, че е 4:11. Зачуди се дали ѝ се обажда, за да я укори пиянски, или за да ѝ се извини. Това със сигурност нямаше да е най-странното нещо, случило се през последните двайсет и четири часа.
Боби осъзна, че той продължава да говори, и доближи отново терминала към ухото си.
— … те очаква възможно най-бързо, така че слизай тук — каза Сьорен.
— Може ли да повториш?
Той заговори бавно, сякаш имаше насреща си слабоумно дете.
— Шефката иска да дойдеш в офиса, ясно?
Боби погледна пак часовника.
— Сега ли?
— Не — поясни Сьорен. — Утре по обичайното време. Тя просто искаше да ти се обадя в четири сутринта, за да се уверя, че ще дойдеш.