Войната на Калибан

Приливът на гняв я разсъни. Боби престана да скърца със зъби за достатъчно дълго, така че да може да изрече:

— Кажи ѝ, че идвам веднага.

Добра се опипом до една стена, а после по нея до контролно табло, което светна при докосването ѝ. Второ докосване включи лампите в стаята. Авасарала ѝ бе осигурила малък обзаведен апартамент недалеч от кабинета си. Не беше много по-голям от евтина квартира на Церера. Една голяма стая, която изпълняваше едновременно ролята на всекидневна и спалня, друга по-малка стая с душ и тоалетна, и една съвсем малка стаичка, която претендираше за кухня. Мешката на Боби лежеше в ъгъла, няколко неща бяха извадени от нея, но повечето си стояха прибрани. Беше останала будна до един през нощта, за да чете, а след това само си изми зъбите и се строполи на свалящото се от тавана легло.

Докато стоеше и оглеждаше стаята, мъчейки се да се разсъни, Боби получи просветление. Сякаш някой бе свалил от очите ѝ чифт тъмни очила, които тя дори не знаеше, че носи, и я бе оставил да премигва срещу светлината. Ето я тук, измъкната от леглото след три часа сън, за да се срещне с една от най-могъщите жени в Слънчевата система, а единственото, за което си мислеше, бе, че квартирата ѝ не е в безупречен ред и че ѝ се иска да пребие един от колегите си до смърт с комплекта му луксозни химикалки. А, и освен това беше професионална пехотинка, приела да работи за настоящия най-голям враг на своето правителство, защото някой във флотското разузнаване се бе държал гадно с нея. И не на последно място, искаше да се върне на Ганимед и да убие някого, макар да нямаше и най-мъглява представа кого.