Пътешественикът във времето и неговата жена

Боби се оживява.

— Ами „Секс Пистълс“ — отговаря той и млъква.

— Разбира се — кима Хенри. — А „Клаш“?

— Да. И „Нирвана“…

— „Нирвана“ си я бива — одобрява Хенри.

— „Блонди“? — включва се и Джоди така, сякаш отговорът й би могъл да е грешен.

— Аз харесвам „Блонди“ — казвам й. — А Хенри харесва Дебора Хари.

— „Рамоунс“75? — пита Хенри. Двамата кимат едновременно. — А какво ще кажете за Пати Смит?

Джоди и Боби го гледат неразбиращо.

— Иги Поп?

Боби клати глава.

— „Пърл Джем“ — започва да налучква той.

Притичвам им се на помощ.

— Тук те не ловят радиостанциите — обяснявам на Хенри. — Няма откъде да научават такива неща.

— О — казва Хенри. Известно време мълчи. — Виж, искаш ли да ти напиша някои неща? За да ги чуеш?

Джоди свива рамене. Боби кима, изглежда сериозен и развълнуван. Аз ровя в дамската си чанта и търся лист и химикалка. Хенри сяда на масата в кухнята, Боби се разполага срещу него.

— И така — подхваща Хенри. — Трябва да се върнеш към шейсетте години. Започни с „Велвет Ъндърграунд“76 в Ню Йорк, После напрано тук, в Детройт, имаш „Ем Си 5“77, Иги Поп и „Студжис“78. Ако се върнем в Ню Йорк, трябва да чуеш „Ню Йорк Долс“ и „Хартбрейкърс“…

— Том Пети ли? — включва се и Джоди. — Чували сме за него.

— Не, това е съвсем друга група — обяснява Хенри. — Почти всички, свирили в нея, са умрели през осемдесетте.

— Самолетна катастрофа ли? — пита Боби.

— Хероин — поправя го Хенри. — Но освен тях има „Телевижън“, Ричард Хел и „Войдойдс“ и Пати Смит.

— „Токинг Хедс“ — добавям аз.

— Хм. Не знам. Наистина ли ги смяташ за пънк?

— Ами за какво друго?

— Добре. — Хенри ги добавя към списъка. — „Токинг Хедс“. После нещата се пренасят в Англия…

— Мислех, че пънкът е тръгнал от Лондон — казва Боби.

— Разбира се, че не — възразява Хенри и бута назад стола си, — някои, включително аз, смятаме, че пънкът е просто най-новото проявление на този дух, на чувството, че нещата не са както трябва и всъщност са толкова сбъркани, та единственото, което можеш да направиш, е да казваш: майната му, отново и отново, на много висок глас, докато някой ни спре.

— Да — проронва тихо Боби и лицето му под вдигнатата с гел коса пламва едва ли не от религиозен плам. — Да.

— Покваряваш непълнолетен — казвам аз на Хенри.

— О, и без мен ще стигне до това. Нали?

— Опитвам се, но тук не е лесно.

— Отчитам го — съгласява се Хенри.

Продължава да попълва списъка. Поглеждам през рамото му. „Секс Пистълс“, „Клаш“, „Ганг ъф Фор“, „Бъзкокс“, „Дед Кенедис“, „Икс“, „Микънс“, „Рейнкоутс“, „Дед Бойс“, „Ню Ордър“, „Смитс“, „Лора Лоджик“, „О Пер“, „Биг Блак“, „ПиЛ“, „Пиксис“, „Брийдърс“, „Соник Ют“…

— Хенри, тук те няма да намерят нито едно от тези неща.