Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Домът може да е навсякъде; домът е там, където полагаш глава
Събота, 9 май 1992 година
(Хенри е на 28 години)
Хенри: Реших, че най-добрият подход е да попитам направо: той или ще се съгласи, или ще откаже. Отивам с метрото до жилището на баща ми, където в детството ми е бил моят дом. Напоследък не идвам често — баща ми рядко ме кани, а аз не обичам да се изтърсвам без предупреждение, както правя сега. Но какво друго може да очаква той, след като не вдига телефона? Слизам на станция „Уестърн“ и се отправям на запад по Лорънс. Къщата с двете жилища се намира на Вирджиния, от задната веранда се вижда река Чикаго. Докато стоя във входа и търся ключа, госпожа Ким надзърта от вратата на своето жилище и ми показва мълком с ръка да вляза при нея. Разтревожен съм: обикновено Кими е много сърдечна, шумна и любвеобилна и макар да знае всичко, каквото има да се знае за нас, не се меси никога. Е, почти никога. Всъщност присъства доста осезаемо в живота ни, но на нас това ни харесва. Усещам, че наистина е разстроена.
— Искаш ли една кола?
Кими вече върви към кухнята.
— Разбира се.
Оставям раницата си при входната врата и тръгвам след нея. В кухнята тя вдига металната ръчка на старовремска формичка за лед. Винаги съм се учудвал от силата на Кими. Сигурно е на седемдесет години, а на мен ми се струва точно такава, каквато е била и в детството ми. Тогава прекарвах тук, долу, много време, помагах на Кими да приготви вечеря за господин Ким (който почина преди пет години), четях, пишех си домашните и гледах телевизия. Сега сядам на кухненската маса, а Кими слага пред мен чаша, пълна с кока-кола и кубчета лед. Взима преполовената чаша от костен порцелан с нескафе, по ръба на която има нарисувани колибри. Помня първия път, когато ми разреши да пия кафе от тези чаши, бях на тринайсет години. Почувствах се голям.
— Отдавна не съм те виждала, приятелю.
Ох!
— Знам… напоследък времето сякаш лети.
Кими ме оглежда от глава до пети. Има черни пронизващи очи, които сякаш проникват и в най-потайните кътчета на мозъка ми. Плоското й корейско лице прикрива всички чувства, освен ако самата тя не пожелае да ги видиш. Страхотна е на бридж.
— Във времето ли пътешестваш?
— Не. Всъщност от месеци не съм бил никъде. Невероятно е.
— Да не си си намерил приятелка?
Аз се усмихвам.
— Охо! Добре де, знам, знам всичко. Как се казва? И защо не я водиш насам?
— Казва се Клер. Няколко пъти вече предлагам да я доведа, но той все отказва.
— Не си предлагал на мен. Ако дойдете тук, Ричард също ще дойде. Ще хапнем патица.
Както винаги, съм смаян от собствената си недосетливост. Госпожа Ким знае как най-бързо да се преодолеят всички лични затруднения. Баща ми не се притеснява да се държи гадно с мен, но за госпожа Ким винаги ще направи усилие, защото тя всъщност му е отгледала детето и вероятно не му взема истинския наем.
— Ти си гениална.
— Да, така е. Защо ли още не са ми дали стипендия „Макартър“80? Кажи!
— Не знам. Може би не излизаш достатъчно често. Според мен хората от фондация „Макартър“ не се отбиват често в „Бинго Уърлд“.
— Не, те вече си имат достатъчно пари. Та кога ще се жениш?
Прихвам толкова силно, че колата ми влиза в носа. Кими се върти около мен и ме потупва по гърба.
— Какво му е смешното? Само питам. Длъжна съм да попитам, нали?
— Не, не е това. Смея се не защото е смешно, а защото ми четеш мислите. Дошъл съм да помоля татко да ми даде пръстените на мама.
— Ооооо! Не знам, моето момче. Ау, ще се жениш! Страхотно. Тя ще се съгласи ли?
— Според мен да. Сигурен съм деветдесет и девет процента.
— Е, това е хубаво. Но виж, за пръстените на майка ти не знам. Искам да ти кажа ето какво… — Очите й са вперени в тавана. — Баща ти не върви на добре. Често крещи, хвърля разни неща, не свири.
— О! Всъщност не съм изненадан. Но наистина не е на добре. Напоследък качвала ли си се горе?
Обикновено Кими ходи често в жилището на татко. Според мен чисти тайно. Виждал съм я да глади предизвикателно официалните му ризи за концертите, за да ме накара да се намеся.
— Не ме пуска, моля ти се!
Още малко и Кими ще се разплаче. Баща ми със сигурност си има проблеми, но е чудовищно, че допуска те да засегнат и Кими.
80
Присъжда се всяка година от едноименната фондация на хора с изявен принос в благотворителността и на творци и възлиза на половин милион долара. — Б.пр.