Пътешественикът във времето и неговата жена

(Хенри е на 43 години, Клер — на 82)

Хенри: Озовавам се в тъмен коридор. В дъното на коридора има врата, която е открехната и по края й струи бяла светлина. Коридорът е пълен с галоши и дъждобрани. Отивам бавно и тихо при вратата и надзъртам предпазливо в съседната стая. Тя е окъпана в сутрешна светлина, която отпърво е мъчителна, но след като очите ми свикват, виждам, че в стаята при прозореца има обикновена дървена маса. На масата с лице към прозореца седи жена. До лакътя й е оставена чаша чай. Отвън е езерото, вълните се разбиват о брега и се отдръпват с вдъхваща спокойствие повторяемост, която след няколко минути започва да прилича на неподвижност. Жената е изключително неподвижна. В нея има нещо познато. Тя е стара, косата й е съвсем бяла и се спуска на тънка струя по леко превития гръб чак до кръста. Облечена е в пуловер с цвят на корал. Извивката на раменете, сковаността на стойката казват това е човек, който е много уморен, и самият аз съм много уморен. Премествам тежестта от единия на другия си крак и подът изскърцва, а жената се обръща, вижда ме и лицето й е сътворено наново в радост, аз внезапно се изумявам, това е Клер, Клер като стара! И тя идва при мен, съвсем бавно, и аз я притискам до себе си.