Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Тя се усмихва.
— Наистина беше Тери Райли. От „Саломе танцува за мир“.
Клер се смее.
— Как Саломе се е озовала в „Тиха нощ“?
— Ами заради Йоан Кръстител — реших, че той е достатъчен като връзка — и ако музиката за първата цигулка бъде смъкната с една октава, звучи доста хубаво, тра-ла-ла-ла…
— Но не можеш да виниш татко, че се е ядосал — заявява Марк. — Той знае, че няма да изсвириш случайно нещо, което звучи така.
Сипвам си още едно уиски.
— Какво каза Франк? — пита Клер.
— О, нищо. Опита се човекът да свири така, че да звучи като съвсем ново произведение, нещо от рода на „Тиха нощ“, пречупена през Стравински. Франк все пак е на осемдесет и седем години, все му е тая дали ще объркам нещо, стига веселба да пада. Но виж, Арабела и Ашли се бъзнаха.
— Е, не е много професионално — напомня Марк.
— На кого му пука? Чудо голямо, все пак свирехме в „Сейнт Базил“. — Алиша ме поглежда. — Ти какво мислиш?
Аз се колебая.
— Всъщност ми е все едно — казвам накрая. — Но ако баща ми те беше чул отнякъде, щеше да се ядоса много.
— Така ли? Защо?
— Смята, че трябва да се отнасяме с уважение към всяко музикално произведение, дори и да не го харесваме особено. Той не обича Чайковски и Щраус, но ако трябва да ги свири, ще подходи много сериозно. Точно заради това е велик: свири всичко така, сякаш е влюбен в него.
— О! — Алиша отива зад бара, сипва си още един ром с кола, обмисля думите ми. — Е, имаш късмет, баща ти наистина е велик, щом обича и нещо друго, освен парите.
Стоя зад Клер и прокарвам в тъмното пръсти по гърба й. Тя слага ръката си отзад и аз я стискам.
— Ако познаваше семейството ми, нямаше да говориш така. А и баща ти явно държи много на теб.
— Не — клати тя глава. — Просто иска да съм безупречна пред приятелите му. Изобщо не държи на мен. — Алиша вади топките и ги подрежда на мястото им. — Кой иска да играе?
— Аз — обажда се Марк. — Ти, Хенри?
— Разбира се.
Ние с Марк мажем върховете на щеките с тебешир и заставаме един срещу друг от двете страни на масата.
Пръв съм аз. Четворката и петнайсетицата влизат. Виждам, че двойката е близо до ъгъла. Вкарвам и нея, после изобщо не уцелвам тройката. Вече съм уморен, от уискито координацията ми не е толкова добра. Марк играе решително, но без усет, и вкарва десетата и единайсетата топка. Тринайсетата му топка е закрепена на ръба на един страничен джоб.
— Осма топка — заявявам аз и я соча.
— Не можеш да вкараш топка на Марк, ще загубиш — предупреждава ме Алиша.
— Не се притеснявай — отвръщам аз.
Търкулвам леко основната топка по масата и тя целува с любов осмата топка и я запраща плавно, с лекота към тринайсетата, която заобикаля, сякаш е на релси, и се търкулва меко в дупката, а Клер започва да се смее, после обаче тринайсетата топка се разклаща и също пада вътре.
— Е, карай — примирявам се аз. — Както спечелено, така и загубено.
— Добра игра — хвали ме Марк.
— Господи, къде си се научил да играеш така? — пита Алиша.
— Това е едно от нещата, които усвоих в колежа.
Заедно с пиенето, английската и германската поезия и дрогата. Оставяме щеките и вземаме чашите и бутилките.
— Какво си завършил? — пита Марк и отключва, след което всички се изнизваме по коридора към кухнята.
— Английска литература.
— А защо не музика? — намесва се и Алиша, която е закрепила в едната си ръка чашите, своята и на Клер, а с другата бута вратата на трапезарията.
Аз се смея.
— Едва ли ще повярваш, но нямам никаква музикална дарба. Майка ми и баща ми бяха сигурни, че са донесли от родилното чуждо бебе.
— Сигурно е било много тягостно — отбелязва Марк. — Татко поне не те кара да ставаш адвокатка — казва той на Алиша.
Влизаме в кухнята и Клер щраква осветлението.
— Той не те кара и теб да ставаш адвокат — възразява тя. — На теб просто ти харесва.
— Точно това имах предвид. Татко не кара никого от нас да прави нещо, което не иска.
— Тягостно ли беше? — пита Алиша. — На твое място аз сигурно щях да се дърпам.
— Преди смъртта на мама беше страхотно. След това беше ужасно. Ако бях вундеркинд на цигулката, може би… не знам. — Поглеждам Клер и свивам рамене. — При всички положения, ние с баща ми не се разбираме. Ама никак.